В Деня на родилната помощ на гости във Факултет „Здравни грижи“ на МУ-Плевен

За акушерството се иска търпение и сърце, за да може да посрещнеш новия живот в ръцете си, казват преподавателите  

На Бабин ден разговаряме с доц. д-р Надежда Хинкова, декан на Факултет „Здравни грижи“ при МУ-Плевен, с най-възрастния преподавател по акушерство с преподаватели от факултета, както и студентки по акушерство.  

Доц. д-р Хинкова: При акушерската професия основното е да си сърцат и желанието да помогнеш на новия живот да се появи

• Доц. д-р Хинкова, колко са бъдещите акушерки и медицински сестри, който се обучават във факултета?
• Общо студентите ни са 298, като 72 са акушерките, а 226 се обучават за медицински сестри, като при тях има и момчета, докато при акушерките са само момичета.
• През настоящата учебна година 2023-2024 г., очакват ли се повече места за тези специалности?
• Местата, които се отпускат от Министерството на образованието са на база, заявените бройки от Медицинските университети и са на база това което могат да покрият за определения брой студенти. Тази година имахме възможност да приемем повече студенти по двете специалности, но местата бяха нереално много и се запълниха около 60-70%. Най-вероятно целта на министерството, за да отпуска повече бройки е, за да се запълни недостигът в тези сфери, а нашата задача- да намерим, кой да се обучава.
• Как бихте мотивирали студентите, които се колебаят, коя от двете специалности да изберат- акушерка или медицинска сестра?
• Определено двете специалности имат общо в обучението си, но акушерската специалност е много специфична. Определено акушерките могат да извършват всичко, което извършват медицинските сестри, но сестрите не могат да извършат специфичната дейност на акушерките. Недостигът от акушерки е много, много голям, а това ще го видим в бъдеще. Младите все още имат желание да учат и да се развиват професионално, като медицински сестри, но бройките за акушерки се запълват все по-трудно.
• Как бихте привлекли студенти за тази специалност?
• Трудно е. Ние трябва да влезем в света, в който те живея. Те са информирани, но в тях трябва да се създава усещането за отговорност към обществото. Това е една много хубава женска специалност. Има и възможност за професионална реализация в МУ-Плевен. Имат възможност да станат асистенти, докторанти и да се развиват кариерно. Създава се и се разкриват непрекъснато процедури за финансово подпомагане на изявени наши студенти- отличници. 
• Какво бихте пожелали на колегите си акушери и на студентите по повод Бабин ден?
• От все сърце ще им пожелая, те и семействата им да са здрави. Да бъдат коректни между тях, както и с хората, които ще контактува. Нека са всеотдайни, човечни и да знаят, че акушерската професия, не само финансово трябва да има пълнеж. При нея основното е сърцето и желанието да помогнеш и да работиш тази професия.

Старши асистент Капка Атанасова, е най- дългогодишния преподавател по акушерство във факултет „Здравни грижи“.  С нея и колегите й разговаряме по повод Деня на родилната помощ за това, какви са предизвикателствата пред акушерите в системата на здравеопазването.

„В днешните трудни времена предизвикателствата пред акушерките са много. Едно от тях е да останат в страната, да работят и полагат грижи за бъдещите майки. Нашата цел, е, да ги запазим да останат в България, да се реализират и да бъдат полезни. Това са важните неща в професията. Аз съм първият преподавател по акушерство в плевенския Медицински университет. През далечната 1995 г., когато идвайки в града видях обява, че се търси преподавател реших да опитам. Преди това работех 9 години в село. През първите години имаше трудности, но вече 27- години работя. Надявам се, че съм била полезна през тях. Случайно стана избора ми, дори не съм мислела, че ще работя като преподавател. На младите колеги ще кажа, че могат да бъдат запомнени. Аз си спомням акушерката, която е водила моето раждане. Важно е, професионалистът да направи всичко възможно, за да може, когато една жена го срещне с детето си, да каже – това е моята акушерка, тя ми помогна да се явиш на белия свят. Това е нещото, което е вълнуващо и не може да се оцени във финансови средства. Удовлетворението, че си помогнал на много хора да се появят на бял свят и си запомнен е важно. Бих пожелала на всички по повод Бабин ден, да са живи и здрави и да влагат сериозни усилия в преподаването“.

Главен асистент Петя Дилова:

„Предизвикателствата пред акушерките и работещите в майчиното и детско здравеопазване са големи. Всички световни организации преди и след пандемията алармират за недостиг на кадри, като отразяват значимостта им в здравните системи. Проблемите навсякъде са едни и същи. Недоброто заплащане, а от друга страна може би най-голямото предизвикателство-да успееш в тези трудни времена. Акушерската професия изначално е от създаването на човечеството и със сигурност ще бъде до края му. За мен най-голямото предизвикателство, е да успеем в тези трудни времена, да не променяме морала и ценностите, които имаме, като хора и професионалисти. Мисията да преподаваш е трудна. За мен избора да стана преподавател не беше лесно решение. Имах отлична кариера в лечебно заведение, нямах идея да напускам, но съм благодарна на хората, които ме подтикнаха и дадоха шанса да бъда преподавател. Решението го взех, защото осъзнах факта, че колкото и да си добър в нещо, ако не го предадеш на другите и не научиш някой, ползата, че си много добър е никаква. За това на Бабин ден пожелавам на колегите да са здрави и да запазят, акушерският дух, който в страната винаги го е имало. Всеизвестен е факта, че първата акушерка у нас е Райна Княгиня. Когато имаш такъв човек, който е поставил основата на една професия в страната ти, най-малкото морално си длъжен да поддържаш и предаваш на следващите поколения мисията, и значимостта на професията.  Най-важно е колегите да са здрави, да запазят отношението си към жените и професията си, както и да ги предават на идващите поколения“.

Асистент Елица Стоянова:

„ Различни са предизвикателствата, които стоят пред нас  акушерките. Професията е една от най-важните за посрещането на новия живот. Те са тези, които трябва да го направят по-най добрия начин, което изисква много знания и умения, за да може да се адаптират към исканията на жените. Станах преподавател по покана, а решението ми беше трудно. Дори и днес ми е трудно да се откъсна от практиката, защото за мен, да си акушерка,  да работиш с пациенти, и да си близо до тях е уникално. Обичам да работят със студентите и за мен е важно, те да имат моите знания и умения. Това е мисията ми и голямото предизвикателство. По повод празника ще пожелая на колегите да са здрави, да имат  търпение, защото акушерството е търпение“.

На Бабин ден разговаряме и със студентките по акушерство от Факултет „Здравни грижи“ – Виктория Андреева от 4 курс и Бетина Шибилева от  2 курс

–  Как решихте да станете акушерки?

–Викторя: Лично от ранна училищна възраст знаех, че ще се реализирам в сферата на медицината, но в 10-клас се замислих по-сериозно. Може това, че съм емпат ми помогна да избера да уча за акушерка. Винаги съм искала да помагам психо – емоционално на хората, както и да съм до тях физически. Точно това стой в основата на акушерската специалност. В най-важния момент за една жена да съм до нея и да я подкрепям емоционално, психически и физически със знанията и уменията. Преди 6 години нямаше, как да зная, какво точно стой зад решението ми, но сега на финала на обучението си съм благодарна и осъзнавам важността на избора

– Бетина: За мен това е професия, която съчетава в себе си отговорност, щастие и удовлетворение. Реших, че искам да помагам на жените в техния най-съкровен момент, а именно раждането на дете.

– Удовлетворени ли сте от обучението в нашия Университет? Какви са предимствата да имате достъп до модерни клинични бази?

– Бетина: За мен практическото обучение е доста по-важно от теоретичното. На първо място човек трябва да има самодисциплина, защото и да му се преподава, ако той не иска възпроизведе тази информация  в практиката си, то практическото обучение трябва да се усвои. Има добри специалисти, които искат да ни предадат своите знания.

– Виктория: Аз съм удовлетворена от обучението си. Много полезно е за мен, че още от самото начало имаме възможност да се докоснем до реална болнична обстановка, да работим и комуникираме с пациенти. Да извършваме манипулации под ръководството на преподавател и да участваме реално в посрещането на новия живот.

– Какви са плановете ви за професионална реализация – в Плевен ли ще се реализирате?

-Бетина: Лично аз смятам да остана в родния си град, като за сега съм се насочила към работа в родилна зала. Още от първи курс там ми остана сърцето, искам да съм в епицентъра на събитията.

–Виктория: Също съм родена и израснала в Плевен, и също искам да продължа да живея и да се реализирам в града.

– Бихте ли преподавали на студенти в бъдеще?

-Бетина: Да си преподавател е много отговорно и дава възможност да предадеш знанията си на бъдещи колеги. Аз не се виждам в такава светлина. Дори не съм мислила по въпроса, но се възхищавам на преподавателите си.

-Виктория: Смятам, че когато натрупам достатъчно опит бих искала да го предам на следващото поколение акушерки.

–  Ако трябва да мотивирате млад човек да избере вашата специалност, какво бихте му казали?

-Бетина: Много е дефицитна и специфична специалността акушерка. Бих дала съвет на младите момичета да са напълно наясно, защо избират специалността. Работата изисква отдаденост и сърцатост. Не е толкова важно числеността и броят на кадрите, а тяхната осъзнатост, да бъдат истински професионалисти, които да дават всичко от себе си. Нека изборът им е осъзнат.

–Виктория: Акушерството е една от най-благородните професии. Ако човек чувства, че иска да помага и да се докосне до нещо велико, тъй като раждането -даването на живот е едно от най-интимните моменти в едно семейство, то специалността е за него.

–  Какво ще пожелаете на колегите и преподавателите си по повод празника на родилната помощ?

– Бетина: Искам да пожелая на преподавателите ни по повод днешния празник е, да се отнасят към студентите с професионализъм, търпени и да се все така коректни към нас. Пожелавам и да има студенти, които да оценяват, какво правят те за нас ежедневно, защото тогава всичко ще има смисъл.

–Виктория: На първо място искам да пожелая здраве, надежда, светлина и професионални успехи, както и удовлетвореност от щастието, което даряват ежедневно.