Продължете към съдържанието

Стефани Вълчева:  Мотивът ми да избера медицината е, за да съм полезна на обществото и да помагам на хората

Кандидатствах само в МУ-Плевен, а главната причина е висшето училище, преподавателите и начина на обучение

Стефани Вълчева е студентката първи курс в специалност „Медицина“, която е приета с най-висок бал от Кандидатстудентска кампания 2022 г. на МУ-Плевен. Завършила е и със Златен медал за отличие Езиковата гимназия „Екзарх Йосиф I в град Ловеч. Преди дни на тържественото откриване на новата академична година в зала „Магнум“, Стефани изнесе реч от името на всички първокурсници. С нея разговаряме, за да научим, кое я е мотивирало да учи медицина и защо е избрала да кандидатства единствено в МУ-Плевен.

Стефани Вълчева, първа получи студентската си книжка от ректорът на МУ-Плевен, проф. д-р Добромир Димитров

Стефани, какво Ви мотивира,  защо избрахте  да учите специалността медицина?

Още от дете винаги съм мечтала и винаги съм си представяла, че ще стана лекар. Никога не съм мислила за друга професия. Главният мотив, за да избера медицината, е, за да помагам на хората. Винаги съм искала да бъда полезна на обществото. Смятам, че няма друга по-хуманна професия от тази на лекаря. Преди време мислех, че това ще остане просто детската ми мечта и ще има промени в избора ми, но ето днес – 18 години по-късно медицината, е на път след време да стане моя професия.

От кога се подготвяхте за приемните изпити, за да се стигне до факта, че Вие да сте студентът приет с най-висок бал?

Подготовката ми продължи две години. Ходех на уроци по биология и химия извън училище, защото наистина е необходим по-различен метод на учене. Изисква се доста, а без уроците нямаше да постигна тези резултати и отличния успех.

Само на предварителните кандидатстудентски изпити ли се явихте или и на редовните, които се проведоха в МУ-Плевен?

Ходих на предварителни изпити и изкарах доста високи оценки. Но съм перфекционист и не се задоволих с тях. Знаех, че по химия мога да постигна много повече. Това е и причината, че на редовните кандидатстудентски изпити се явих само на изпита по химия и изкарах пълно 6. Може би го направих за собствено удовлетворение, не толкова, че се притеснявах, дали оценките от предварителните изпити ще са ми достатъчни за балообразуване.

Кандидатствахте ли и в другите медицински университети?

Не. Исках единствено и само в Плевен, и успях. Първо, Плевен е близо до родния ми град Ловеч.  Главната причина обаче е самият университет, преподавателите и начина на обучение. Много мои познати и приятели са завършили тук, а отзивите им са отлични. Учебната база е на едно място, всичко е организирано и уредено. Обучението е на ниво, преподавателите в университета са имена, които са познати в България, но и в световен мащаб. За мен, като млад човек са важни  иновациите, които постоянно се въвеждат в университета. Като млади хора ние трябва да сме наясно и близо до медицината, която се изучава в Европа, а тук смятам, че това е постижимо. За това и най-логичният ми избор беше Плевен. Няма къде другаде в България да получа образование по медицина на  високото ниво, което се предлага в МУ-Плевен.

Сега са първите ви стъпки в медицината, но след като от дете мечтаете да станете лекар имате ли любима специалност?

Да. Представяла съм си се в различни специалности  и имам някои идеи. Те може и да се променят в годините, след като натрупам опит и се запозная с другите специалности от медицината. На този етап много ме впечатляват кардиологията, ендокринологията и педиатрията. Може би това са топ 3 специализациите, които бих избрала на този етап.

В семейството ви има ли лекари, които да запалят тази любов към медицината във вас?

Дядо ми е бил ветеринарен лекар. Но никой друг в семейството ми не е лекар. Майка ми е медицинска сестра. Най-вероятно от там тръгва и мечтата за медицината и помощ на хората. 

С какво обичате да се разтоварвате в свободното си време?

Многото учене все пак изисква доза отдих и време за себе си, макар и малко. Когато съм свободна ходя на фитнес. Спортувам, а по този начин почива не само тялото, а и мозъкът ми, след което съм доста по-продуктивна.

Речта Ви по време на тържественото откриване на академичната година беше вълнуваща. Какво още бихте пожелали на колегите си?

Може би ще се повторя, но пожелавам на всички успехите им да се множат. Да вървят нагоре по стълбицата на успеха, защото раницата, която носим на гърба си никак не е лека. Трябва да учим цял живот, защото медицината го изисква. Надявам  се колегите ми да са най-добрите в това, което изберат занапред. Не ги приемам като конкуренти, а като приятели, от които аз също да се уча. Чистосърдечно им пожелавам най-доброто в професионален, но и личен план.