Масово хората споделят, че не са подготвени, как да реагират при кризисни ситуации, казва преподавателят от МУ-Плевен, д-р Росица Василева
През 80-те години в Западна Европа и САЩ, се създава дисциплината „Медицина на бедствените ситуации“, казва д-р Росица Василева, която е преподавател по тази специалност в МУ-Плевен. Тя пояснява, че причината за това е бума на промишлеността в цял свят, както и поради завишената смъртност от производствени аварии.
Втората причина, заради която е създадена специалността са жертвите от различни природни бедствия и екологични катастрофи. В България, разкриването на специалността се случва 10 години по-късно, когато през 1995г. в медицинските университети във всички катедри, които се водят до тогава медико-санитарна защита, се преобразуват в катедри по „Медицина на бедствените ситуации“. Някъде в университетите, те са само в сектори, както е в МУ-Плевен, като сме към голямата катедра по „Хигиена, медицинска екология, професионални заболявания и медицина на бедствените ситуации “. Във МУ-Варна, има катедра по медицина на бедствените ситуации и морска медицина. Аз бях докторант и успешно защитих докторска дисертация на тема „Наводненията, водещо природно бедствие за дунавски район“. От там започна и проучването ми какви са водещите бедствия за Плевен и Свищов, тъй като повече от 20 години съм работила в крайдунавския град, като лекар. Медицината на бедствените ситуации е интердисциплинарна и стъпва на военната медицина и спешната помощ, казва д-р Василева. Тя има допирни точки с травматологията, хирургията, анестезиология, реанимация, епидемиология, инфекциозни болести, токсиколоия, радиобиология и всички специалности влизат в обсега й. Моето мото е студентите, които обучаваме, тъй като предметът се изучава един семестър, да бъдат подготвени. Те ще са бъдещи бъдат ръководители на медицински екипи и когато се случи бедствен или кризисен инцидент, те трябва да могат да реагират, и направят медицинската организация. Тяхна ще е задачата да разпределят най-пострадалите, кои са най-спешни, за да бъдат насочени към най-близкото лечебно заведение, както и да помогнат на място, ако се налага. Младите хора, са моята надежда, за това е и първата ми написана книга, която показва, как отлично подготвените специалисти се справиха с Ковид пандемията в плевенска област. Специалистите по Медицина на бедствените ситуации в страната не са много.
Обществото има ли познания, как да реагира при кризи и бедствия, и как да се предпазва?
За съжаление и в двете проучвания, които съм правила обществото не само от Плевен, но и от малките населени места отговарят, че не са подготвени достатъчно. Тяхната самооценка и самокритичност е ниска, и винаги завършват с желание да се организират допълнителни обучения и курсове, в които да научат нещо повече, как да реагират от гражданска позиция. Едно от нещата, към които отново трябва да се приучи българинът, е да си застрахова дома, а не да мисли само за автомобилната застраховка, която е задължителна. Добре е, да се мисли и за животозастраховане. Сред нещата, които са полезни, е и да има раница за спешна евакуация, в която е поставено най-необходимото за оцеляване. Как да реагират в дома си, ако има някакво замърсяване на въздуха. С каква храна да се запасят, какво да консумират. Всичко това е малко неясно, защото предметът „Медицина на бедствените ситуации“ се изучава в Медицинските университети. В Нидерландия, има изучаване на седем степенна „ Медицина на бедствените ситуации“, която обхваща всички студенти и административни работещи. Там обучението е повсеместно и правилно. Обществото се нуждае от непрекъснато обучение, за да знае, как да предпази и защити живота си, както и този на близките си.