Проф. д-р Пожарлиев е хирургът-доайен, извършил първата лапроскопска операция в страната през далечната 1992 г.
Проф. д-р Тома Пожарлиев, е специалист по обща и лапароскопска хирургия. Той е медикът, който е извършил първата безкръвна интервенция за премахване на жлъчка в България, още през далечната 1992 г. С него разговаряме за иновациите в медицината, както и какво ще е бъдещето на хирургията в близките години. Проф. Пожарлиев, беше гост- лектор и модератор по време на провелият се в МУ-Плевен- Първи конгрес на Българската асоциация по минимално инвазивна и роботизирана хирургия.
– Проф. Пожарлиев, вие сте лекарят извършил първата лапароскопска операция в страната. Какво се промени през годините от тогава до сега?
– Да, така е. Операцията се случи през далечната 1992 г. през април, когато в България за първи път лапароскопски отстраних жлъчка. Малко след това извърших и първата безкръвна интервенция в Румъния. Може да се каже, че на Балканският полуостров, ние бяхме пионери и внедрихме метода много рано, дори няколко години, след като беше извършена операцията в световен мащаб. Първата интервенция по отстраняване на жлъчен мехур, в момента се спори, дали е била направена през 1985 г., или през 1987 г. Във Франция и Европа, тя е приложена от Филп Муре. В началото, той е бил спиран и работата му отричана, като дори хирургично списание не е искало да публикува новината и метода за операцията. А мотивът на редакторите-мастити хирурзи бил, че списанието ще стане смешно, ако се отпечата метода. Така, че в началото е имало рестрикции върху тези оперативни интервенции. Тогава екипът отива в Америка, изнася и представят хирургичната техника пред тамошното гастроентерологичното дружество и започва внедряването и бумът на новия метод. Ние, у нас, през 1992 г., едва няколко години, след това извършваме първата интервенция. За тези времена методика е нова. Чрез нея се навлиза в коремната кухина и се поддържа налягане, за да има обем, и свободно пространство, в което да се работи, и да не се засегнат други органи. Връщам се в годините назад, когато първо отстранихме жлъчен мехур, след това направихме апендектомия, диафрагмална херния, приложихме метода и при някои илиуси, кисти на черен дроб, ехинококови кисти. Оперирали сме и ингвинални хернии, но аз не харесвам те да се работят по този начин. Постепенно се разви хирургията, като се подобряваше и постоянно инструментариума, апаратурата пък стана по-качествена и добра, оптиката даваше една отлична визуализация. Първоначално беше 3D, а сега е 6К образ, което е фантастично.
– С всички новости и подобрения в областта на този тип хирургия, обучението става ли по-лесно и достъпно?
– Разбира се. Представете си, че вкарвате камера в коремната кухина, като тя може да се доближи до самия орган. Това е отлично за обучение на лекарите. Когато говорим за конвенционална хирургия, при нея най-добре вижда оператора, а останалите в екипа, не виждат почти нищо. За това обучението при конвенционалната хирургия е пъти по-трудно от лапароскопската. На монитора, каквото вижда хирурга, се виждат от всички -оператори, асистенти, анестезиолог, сестри дори и санитаря. От тук мога да кажа, че обучението на младите лекари е по-добро и достъпно, чрез тази техника.
– Проф. Пожарлиев, изминал е дълъг период от първата лапароскопска операция, а вече сме в ерата на роботиката. Това ли е бъдещето според вас?
– В Плевен, още преди години съм идвал да правя операции. През 2007-2008 г. акад. Горчев и проф. Томов, въведоха роботизираната хирургия. Тя обаче, не винаги е подходяща за всички пациенти. Много е подходяща е за операции в малкия таз- при интервенци на простата, при карцином на шийката ма матката, по самата матка. Разбира се опита на хирурга е огромен фактор. Трябва да се върви от по-малкото към по-голямото. Не може веднага да се започне прилагането на сложни оперативни интервенции, не може и ако апаратурата и инструментариума не го позволяват. За това винаги е добре да се работи в екип, ако е млад лекар, той трябва да има подкрепа от опитен конвенционален хирург, за да може, ако възникне нещо, да се реагира и премине към отворена хирургия. Не може да се върви напред самостоятелно в хирургията, тъй като тя е екипна дисциплина.
-Какво бихте пожелали на вас, но и колегите ви, след 30 годишнината от първата безкръвна операция, извършена от вас?
– Аз имам над 55 години хирургичен стаж, но зная какво мога да работя лапароскопски, с робот или чрез конвенционална хирургия. Важно е, да се знаят възможностите на хирурга-оператор, на апаратурата, както и това, което се оперира – дали трябва да се работи с лапароскопски. Едни големи тумори в корема, ако се работят така, няма да има смисъл, тъй като понякога се отстраняват формации с тегло 4-5 кг. С лапароскопския метод, те няма как да се извадят. За това отново ще кажа, че трябва да се прецизира всичко и не на всяка цена да се преминава към този тип операции, въпреки, че има залитане. Нашата цел е да се обучават качествено младите лекари.
– В България, какво ви прави впечатление, започва ли все повече да се внедрява и развива роботиката?
– Да, в началото акад. Горчев и проф. Томов, бяха пионери в страната. Натрупаха опит, обучиха и колегите си. В София, в болница Доверие, е втория робот в България. На него работят гинеколога д-р Янчо Делчев, както и уролога проф. Марин Георгиев, а екипите са натрупали опит, което ме радва. Спомням си, как в началото работеха плахо и нямаха опит, а сега сравнявайки ги с имена от чужбина, смея да твърдя, че те са на тяхното ниво, а дори и по-добри. Прави впечатление, че държавата не подкрепя иновациите. Ще дам пример с Румъния, в която роботиката се внедри доста по-късно от България. Макар и по-голяма от страната ни, в северната ни съседка разполагат с много повече роботизирани системи и обучени специалисти. Но това е политика на самата държава.
– Това ли е бъдещето-роботиката и изкуствения интелект?
– Да, смятам, че в близките години в коремната кухина, след като вкараме газ и създадем пространство ще поставяме малки роботчета, които ще командваме отстрани с джойстик, както при роботизираната хирургия. Ще ги гледаме на екран и ще извършваме оперативните интервенции с тях. Няма да има контакт между тях и нас. Това ще стане и вярвам, че ще е много скоро. Уверен съм в новостите и развитието на хирургията и медицината.