Щастие е да общуваш ежедневно с млади и интелигентни хора и да преподаваш. Обучавайки тях, обучаваш непрекъснато и себе си, процесът е взаимен
В навечерието на Световния ден на здравето и професионален празник на здравните работници – 7-ми април, разговаряме за медицината, младите лекари и за професията на медика с проф. д-р Сергей Илиев. Проф. д-р Илиев е декан на факултет „Медицина“, ръководител на Катедра „Пропедевтика на хирургическите болести“ и началник на отделение по гнойно-септична хирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен.
– Проф. д-р Илиев, какво е за Вас медицината?
– Медицината е понятие с много значения – предизвикателство, отговорност, реализация, напрежение, безсъние, тъга. През всичките тези години с различна сила тези неща са означавали нещо за мен. В момента медицината за мен е възможност да видя резултатите от усилията, които съм положил, възможност да се усъвършенствам и развивам. Медицината е и възможност да инвестирам своите знания и натрупан професионален опит в младите лекари. Винаги се радвам, когато виждам техните успехи и желанието да се развиват в професията, и да помагат на своите пациенти.
– Как избрахте да се посветите на лекарската професия?
– Беше емоционално решение на младостта. Сблъсках се със страданието на хората и със смъртта. Дядо ми почина в ръцете ми, бяхме само двамата. Затова реших, че трябва да направя нещо смислено с бъдещето си и да съхранявам чуждия живот. Още повече, че в нашият град имаше Висше медицинско училище и изборът ми не беше труден.
– Смятате ли, че да бъдеш лекар е призвание?
– Това е много е сложен въпрос.Когато си избрал да вършиш нещо, ти не си го избрал заради заплащането, тъй като не си бил наясно какво ще е то. Всеотдайността и желанието да си лекар се възмездява във времето. Не трябва да се мисли, че високата заплата е основният стимул. Преди всичко трябва да бъдеш добър, всеотдаен и отговорен човек и лекар, а това или го имаш заложено в теб, или не. То не се купува с пари.
– Какво е за Вас призванието да бъдете учител на бъдещи лечители?
– Преподавам от 30 г. През всичките тези години преподаването много се промени – от диапозитивите и шрайбпроекторите до онлайн обучението, изкуствения интелект и виртуалната среда. Щастие е ежедневно да се срещаш с млади и интелигентни хора и да давам всичко от себе си, за да ги научиш на онова, което ти самият си натрупал като знания и професионален опит през годините. Освен това, когато преподаваш ти обучаваш не само тях, но и себе си. Процесът е взаимен и носи удоволствие. Със сигурност това, което най-много ще ми липсва, когато прекъсна трудовата си кариера, това ще са срещите и общуването с тези млади хора.
– Живеем в трудни времена. Според Вас, какво трябва да се промени, за да се възвърнат облика и достойнството на лекарската професия?
– На първо място това трябва да се превърне в общодържавна политика. Да се обърне повече внимание на достойната реализация на лекарите в България и да не се превръща в лов на вещици всяко неблагополучие, свързано с лекарската професия. В римското право е записано, че за едно престъпление се налага едно наказание. Ние, още преди да сме доказали виновност, започваме да хулим медиците, търсим сензацията, правят се протести, посяга се върху здравето и достойнството им с лека ръка. Крайно време е българският пациент да осъзнае, че между него и заболяването, страданието му, както и смъртта, се намира само лекарят. Това е по отношение на пациента. Държавата ни е добре да помисли за достойно отношение към своите лекари, които вече сме кът и намаляваме все повече.
– След завършването си младите лекари често избират да специализират в чужбина и остават там, за да се реализират. Как може да се промени това и те да изберат България?
– За съжаление, това едва ли ще се случи. Днес в младите битува усещането, че трябва да получат всичко на момента – тук и сега, както пееше Фреди Меркюри в песента “Аз искам всичко и го искам сега!“. Когато завърших медицина аз и всички мои колеги от курса бяхме разпределени в различни села и региони. Разпределението ни съвпадна с преселението на българските мюсюлмани, които отидоха в Турция и така се оголиха цели райони без лекари. Повелята на държавата беше ние да покриваме тези райони. Върнахме се от там, нищо лошо не ни се случи и успяхме да се реализираме достойно. Да, отне ни време, но успяхме. За съжаление, в момента касиер в голям хипермаркет получава по-висока заплата от един новозавършил лекар. Касиерът, когато се прибере от работа – ляга и спи, но лекарят трябва да мисли за пациентите си. За да може това да се случи над неговата глава не бива да виси безизходицата и притеснението дали ще има средства да заведе децата си на ясла или детска градина, и липсата за възможност, и достойно съществуване. Тук е сериозният проблем. Ако ние решим базисните въпроси по отношение на достойно заплащане, трудови доходи, реализация, възможности за специализация и развитие, манталитетът ще се промени. Да, ще бъде трудно, но е важно да я има настройката, в противен случай няма как да стане. Надявам се и вярвам, че ще дойдат по-добри дни, защото живеем в интересни времена.
– Разговаряме с Вас в навечерието на Световния ден на здравето и професионален празник на здравните работници – 7-ми април. Какво ще пожелаете на колегите си и на всички бъдещи медици?
– Човешкият живот е миг от вечността. Хубавото е, че той е динамичен, но за да се чувстваме пълноценни и да сме щастливи, трябва да сме здрави. Здравето е отговорност и обществено благо. Щастието почива върху три условия – първото е да се чувствате необходими, второто е да се чувствате обичани, и третото да правите това което искате. Пожелавам на колегите, на моите студенти и бъдещи лекари да са щастливи, да се реализират успешно и да бъдат професионално удовлетворени!
Весел празник!
Проф. д-р Сергей Илиев, д. м.
Декан на Факултет „Медицина“ при МУ – Плевен