Предстои изграждането на първия в България Симулационен център за обучение по здравни грижи и на Клиника за едри животни в Пордим
– Проф. д-р Димитров, проведе се отчетно събрание на академичното ръководство на Медицински университет – Плевен. Кое определяте като най-значимото постижение през изминалата година?
– Безспорно най-голямото постижение е разкриването на Факултета по ветеринарна медицина. Това е стратегическа стъпка както за университета, така и за развитието на висшето образование в Северна България. С решение на Народното събрание от 13 юни 2025 г. факултетът беше създаден, а благодарение на разрешението на министъра на образованието и науката успяхме да организираме допълнителна кандидатстудентска кампания и още през същата година приехме първите 40 студенти по държавна поръчка в специалност „Ветеринарна медицина“. Това постави началото на едно ново направление в развитието на университета.
– На какъв етап е изграждането на новия Факултет по ветеринарна медицина?
– Строителството започна през декември 2025 г. и върви по график. Работи се интензивно и очакванията ни са сградата да бъде завършена в края на 2027 г. или в началото на 2028 г. Паралелно с това напредва и подготовката за изграждането на Клиниката за едри животни в Пордим. Проектирането е в заключителен етап, избран е изпълнител и в близките месеци предстои да направим първата копка. Това ще бъде ключова база за практическото обучение на бъдещите ветеринарни лекари.
– Какви са основните приоритети в развитието на университета през следващите години?
– Продължаваме целенасочено да модернизираме университета – както технологично, така и организационно. Един от основните ни приоритети е пълната дигитализация на административните и учебните процеси.
Вече разработихме мобилното приложение „Студентник“, което предоставя на студентите цялата необходима информация за обучението им и непрекъснато се надгражда с нови функционалности. Следващата ни стъпка е въвеждането на електронна студентска книжка, електронна главна книга, електронни изпитни протоколи, както и роботизиран AI асистент, който да подпомага студентите в клиничните бази и да отговаря на въпроси в реално време.
Изкуственият интелект вече намира приложение и в учебния процес – по дисциплини като физиология, патофизиология и във фармацевтичните науки. Използваме го за създаване на клинични сценарии за проблемно-базирано обучение, както и при разработването на тестови задачи.
Убедени сме, че съвременните лекари и медицински специалисти ще работят в среда, доминирана от роботизирани технологии и изкуствен интелект. Затова е важно още по време на обучението си студентите да изградят необходимите умения и начин на мислене за работа с тези технологии.
– Как оценявате тазгодишната кандидатстудентска кампания? Оправдаха ли се очакванията Ви?
– Да, очакванията ни за рекордна кандидатстудентска кампания се оправдаха напълно.
За бакалавърските специалности кандидатстваха над 430 души – най-високият интерес за последното десетилетие. Смятам, че това до голяма степен се дължи на освобождаването от такси за обучение по специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“.
Над 950 кандидат-студенти се явиха за специалностите „Медицина“ и „Фармация“, а близо 200 кандидатстваха за „Ветеринарна медицина“ при 40 места. Този интерес потвърждава направения от нас анализ още преди откриването на факултета – необходимостта от ветеринарни лекари в България е изключително голяма. Убедени сме, че интересът към тази специалност ще продължи да расте.
– Остава ли специалност „Медицина“ най-предпочитаният избор сред кандидатите?
– Да, традиционно специалност „Медицина“ остава най-желаната. Конкуренцията за местата отново беше сериозна.
Освен държавно финансираните места, университетът предлага и обучение по механизма на договорите с Министерството на здравеопазването. При тази форма държавата поема разходите за обучението на студентите, които след дипломирането си се ангажират да работят в лечебно заведение в България. За тази година за Медицински университет – Плевен са определени 17 такива места.
– Наблюдава ли се ефект от обявяването на специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ за защитени и освобождаването им от студентски такси?
– Категорично да. Кандидатите са с над 120 повече в сравнение с миналата година. Това показва, че предприетите мерки вече дават резултат.
В подкрепа на качественото обучение в направление „Здравни грижи“ университетът ще реализира още един мащабен проект – изграждането на първия в България специализиран Симулационен център за обучение по здравни грижи.
В момента се извършва ремонт на университетска сграда, а амбицията ни е центърът да бъде открит до края на тази или в началото на следващата година. В него ще се обучават медицински сестри, акушерки, медицински и клинични лаборанти, помощник-фармацевти и други специалисти чрез високотехнологично симулационно оборудване.
Това ще бъде сериозна инвестиция в практическата подготовка на бъдещите здравни специалисти. Особено важно е, че изграждането и оборудването на центъра се финансират изцяло със средства на Медицински университет – Плевен.
– Наскоро се проведе среща на изследователските университети, на която беше обсъдена Пътната карта за развитието им до 2036 г. Какво е мястото на Медицински университет – Плевен в този процес?
– Пътната карта очертава визията за развитието на изследователските висши училища през следващото десетилетие. Вече е ясно, че този модел работи успешно. Концентрирането на ресурс в университетите с доказан научен потенциал води до реални резултати.
За Медицински университет – Плевен ефектът е повече от видим. Благодарение на програмата увеличихме научноизследователската си дейност с около 20%, заявихме няколко международни патента, привлякохме млади учени и разширихме международните си партньорства.
Това са резултати, които трудно биха били постигнати без целенасочената държавна подкрепа. Те показват, че инвестициите в науката и иновациите се възвръщат чрез по-високо качество на образованието, повече научни разработки и по-добра международна конкурентоспособност на българските университети.
