Използването на постоянно глюкозно мониториране, т.н. сензори, е важна стъпка в овладяване контрола на диабета при деца, казва д-р Ирина Халваджиян
След многогодишна борба от страна на родители и детски ендокринолози, от началото на март НЗОК започна реимбурсиране на сензори за глюкозен мониторинг на пациенти с диабет тип 1. В момента три Специализирани комисии в страната, които са в София, Пловдив и Варна, извършват тази дейност. Добрата новина от НЗОК, е че при предстоящата скорошна актуализация предложената Специализирана комисия в Плевен, също ще получи одобрение. Центът в Плевен е единствен, в който се лекуват децата с диабет тип 1 от няколко области – Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново и Враца. По тази тема, както и какви са проблемите на децата с диабет тип 1, разговаряме с д-р Ирина Халваджиян, която е педиатър и детски ендокринолог към Детския диабетен център в Клиника по педиатрия на УМБАЛ-Плевен.
-Д-р Халваджиян, няма как да не попитам от 1 март, НЗОК ще заплаща сензорите за глюкозен мониторинг при пациенти с диабет тип 1. В Плевен и региона, това достъпно ли ще е, обяснете ни как трябва да процедират родителите на децата с диабет тип 1?
– Добрият диабетен контрол при малките пациенти със захарен диабет тип 1 (ЗД1) изисква ежедневно, поне 4-6 кратно измерване на кръвна глюкоза (КГ), поне 4 кратно приложение на инсулин подкожно, съобразено с нивата на КГ, храненето и физическата активност. За разлика от възрастните, при децата е много по-голяма честотата на острите респираторни инфекции, чревните инфекции и стресовите ситуации. Да не забравим и пубертетното развитие, което води до сложно хормонално преустройство. Всичко това определя необходимостта от изследване на КГ повече от 4 пъти в денонощие. Представете си сега дете, което ден след ден боцка пръстчетата си, за да следи нивата на КГ. Използването на постоянно глюкозно мониториране, т.н. сензори, е важна стъпка в овладяване контрола на диабета при деца. Значимо е подобрението в гликемичния контрол при всички пациенти, които използват сензор. С огромно облекчение посрещаме решението на НЗОК да реимбурсира използването на сензори при деца. За момента едва 3 Специализирани комисии мога да извършват тази дейност. Те са разположени в София, Варна и Пловдив. Получихме уверение от НЗОК, че при предстоящата скорошна актуализация предложената Специализирана комисия в Плевен, също ще получи одобрение. Надяваме се съвсем скоро това да се случи и нашите малки пациентите от диспансера в Плевен да бъдат улеснени. Иначе единственият вариант е пътуване на децата и семействата до София, Варна или Пловдив за изготвяне на необходимите документи.
–Нараства ли броя на малките пациенти, които са с диабет тип 1?
-По световни данни от последните години има нарастване на заболеваемостта от ЗД1 сред децата с около 2,8% годишно. По света 550 000 деца са със ЗД1, като за една календарна година новозаболелите са около 85 000. В България също се забелязва подобна тенденция.
–В плевенският диабетен център се лекуват деца от централна Северна България, какви са проблемите пред вас, като лекари и пред пациентите и родителите им?
-В нашият диспансер се проследяват деца до 18 год. възраст. Поради честите контакти с децата и семействата им ние също живеем с техните проблеми. Нашият диабетен център е изграден в структурата на Клиника по педиатрия УМБАЛ „Георги Странски“, както и в двата амбулаторни кабинета по детска ендокринология в Плевен. Има деца, които живеят в бедни населени места с ограничен достъп до лекар и същевременно те посещават лекуващия ги детски ендокринолози много рядко. Тези деца често живея в семейства с един родител или се отглеждат от други родственици. Чест проблем е липсата дори и на основно образование на децата и родителите, което много затруднява обучението и спазването на специфичния хранителен и инсулинов режим при диабета. В ромска общност проблем също е ранната бременност. Когато и контрола на диабета е лош това определя значим риск за плода. Имахме пациентка, с две поредни бременности, завършили с мъртво-раждания само в рамките на 2 години. За съжаление контрола и не се подобри, въпреки всички наши опити.
–Какво е положението с младежите, които навършват 18 години, за тях осигурени ли са необходимите консумативи за измерване на кръвна захар?
-Пациентите със ЗД1 до 19 г. възраст разполагат с 1100 бр. тест ленти за 12 мес. След навършване на 19 год. броя им рязко се намалява на 450, което води до намаляване на броя измервания на КГ за деня, а в крайна сметка и влошава диабетния контрол. Това е предпоставка за развитие на остри и хронични усложнения на диабета.
–Прави ли впечатление, че се повишава броя на децата с тип 1 диабет заради пандемията?
-По честото боледуване на децата определя повишените инсулинови нужди в хода на всяко едно заболяване. При деца с особена генетична предиспозиция (HLA) и предклинично развитие на диабет всяка респираторна инфекция може да играе ролята на отключващ фактор за клиничната изява на диабета.
Няма сигурни данни за повишаване на броя на новодиагностицираните деца със ЗД1 заради инфекция с Ковид 19, но със сигурност е повишена честота на диабетната кетоацидоза при дебюта на заболяването във време на пандемия. Причината е „лок дауна“ и социалната изолация, ограничените срещи с лекари и забавения достъп до здравни грижи. Страхът от излизане от дома и срещата с лекари доведе до пропускане на ранните симптоми на диабета и децата постъпваха в много тежко общо състояние, с клиника на тежка диабетна кетоацидоза, често застрашаваща живота им.
