Близо 90% от от пациентските организации у нас не се чувстват пълноценно представени при формирането на политики в здравния сектор, сочат данни от анкета на Националния алианс „Редки болести България“.
На 17 септември – датата в календара, която се отбелязва като Световен ден за безопасността на пациента, Мрежата на гражданските организации на хората, живеещи с редки болести, обединени от Националния алианс „Редки Болести България“, обсъди с журналисти един много съществен и наболял въпрос с висока обществена значимост:
Защо неадекватната регулация в пациентския сектор води до пропуснати обществени ползи?
Срещата откри д-р Петя Стратиева, председател на Национален алианс „Редки Болести България“ и ръководител на Инициативата „Действие за Редките. Тя подчерта, че темата за гражданското участие чрез пациентски организации в процесите в здравеопазването у нас е тема, по която рядко се говори.
Д-р Стратиева обърна внимание на нереализираната възможност пациентските представители да изпълняват ролята на коректив в здравеопазването у нас.
„Все повече представители на пациенти и семействата им от България биват включени след оценка и подбор в работата на финансирани от Европейската комисия работни структури, състоящи се от доставчици на здравно обслужване и пациентски представители.“
За да изпълняват своите роли и отговорности в тези структури, пациентските представители преминават ежегодно през различни по вид обучения за повишаване на квалификацията и компетентността им и да могат да участват равностойно с представителите на медицинското съсловие и с останалите заинтересовани страни в процесите на здравеопазването. Сред примерите за процеси с компетентното участие на пациенти са: Разработване на клинични консенсуси; Дизайн на клинични проучвания и определяне на измеримост на резултатите докладвани от пациентите; Мониториг и оценка на качеството на медицинските дейности; Промоция на добрите медицински практики, и други.
„Пренебрегването на опита и експертността на пациентските представители от страна на управляващите здравните процеси води до пропуснати сериозни обществени ползи“, категорична бе тя.
Лидия Витанова, заместник-председател на Национален алианс „Редки Болести България“ и председател на Сдружение „Заедно срещу Саркома“, представи резултатите от проведената от Алианса анкета от удовлетвореността на пациентските организации от средата, в която те развиват дейността си у нас.
Според данните от проучването, 89% от активните пациентски организации не се чувстват адекватно представени като общности при вземането на управленски решения в областта на здравеопазването.
100% от отговорилите декларират, че искат да участват активно в управленските процеси в сектора, а 83% смятат, че нормативната рамка, регулираща представителността на пациентските организации, се нуждае от промяна.
Множество отговори от страна на активните пациентски организации са дадени на въпроса „Как следва да бъде организиран изборът на ваши представители в институциите, които управляват здравния сектор у нас?“
Сред препоръките се открояват становищата, че изборът на представители на пациентите в институциите следва да се извършва по демократичен път, след обсъждане и чрез гласуване или според легитимност пред европейски чадърни организации; да бъде на база доказан опит в пациентското застъпничество, измерим с устойчиви промени и развития, до които то е довело. Настоява се да бъде задължителен принципът за мандатност на пациентските представители и да се избегне настоящото „въртене“ на едни и същи хора.
Очаква се всеки излъчен представител да е наясно с нуждите на организациите – членове на общата мрежова организация, и да е в процес на постоянна комуникация с тях.
Процесът за избор на представители на пациентите следва да позволява различните пациентски организации, застъпващи се за правата на хора с различни по вид заболявания, и техните членове да могат да гласуват и номинират свои кандидати, за да се гарантира, че гласовете на различни групи пациенти ще бъдат представени
Избраните представители трябва да бъдат подложени на редовен мониторинг, за да се гарантира, че те ефективно защитават интересите на пациентите. Отчетността пред организациите, които ги избират, е важен аспект. Процесът на избор на представители трябва да се провежда на редовни интервали, за да се осигури актуалност на техния мандат и съгласуваност с текущите нужди на засегнатите и семействата им.
Участниците дават изрични препоръки за критерии за компетентност, на които кандидатите за пациентски представители в здравните институции трябва да отговарят.
Изтъква се, че настоящата практика на назначаване на пациентски представители от страна на властите следва да бъде преустановена.
В срещата с журналистите взе участие Калина Михайлова, адвокат по медицинско право. Тя заяви:
„Пациентът в центъра на системата“ е многократно и безотговорно употребявана фраза за промени в здравеопазването, която обаче е непоправимо обезценена и превърната в евтино клише, тя е все по-болезнено неефективна за пациентите.
Действащата нормативна уредба за представителство на пациентите в институциите следва да бъде изменена с оглед постигането на истинно и целенасочено отстояване на правата и интересите на пациентите.
В ЕС се предприемат редица инициативи, програми, юридически мерки, препоръки и политики спрямо пациентите с редки заболявания, като целта е да бъде улеснен достъпът им до навременна медицинска грижа, да бъде предприето адекватно лечение без забавяне. Тези цели следва да бъдат имплементирани по съответен за страната ни начин.
Нужна е институционална инициатива и постоянство за актуализиране на действащото законодателство по отношение на пациентите с редки заболяване, която да очертае ясно траекторията на пациента като му предостави възможност за улеснен достъп до квалифицирани специалисти за своевременно поставяне на коректна диагноза, назначаване на оптимално медицинско лечение, както и осигуряване на необходимите лекарствени продукти, заплатени от НЗОК“, коментира адв. Калина Михайлова.
Д-р Александър Симидчиев, народен представител, председател на Комисията по здравеопазването в 50-то Народно събрание, изтъкна, че избирането на пациентски представители в институциите, управляващи здравния сектор, следва да става според принципите, по които следва да протича всеки изборен процес: демократичност, прозрачност и гарантиране на липса на конфликт на интереси.
В срещата взеха участие и редица представители на активно работещи пациентски организации от България.
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта от нормативни промени и неотложни мерки за подобряване на средата за работа на гражданските организации, застъпващи се за правата на пациентите у нас.
Прес-съобщението е изготвено и разпространено в рамките на Инициатива „Действие за Редките“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Правна регулация на пациентските организации в България
Обща уредба:
1. Конституцията на Република България (КРБ) закрепва основните права и свободи на гражданите. В чл. 44, ал. 1 от КРБ /във връзка с чл. 12, ал. 1/ е заложено неотменимото право на гражданите свободно да се сдружават за задоволяване и защита на техните интереси.
2. Закон за юридическите лица с нестопанска цел.
Специална уредба:
Характерно за регулацията на здравния сектор у нас е наличието на лаконична уредба в Закон за здравето, и пъстра, динамично изменяща се, подзаконова нормативна уредба.
1. Закон за здравето, чл. 86б и следващите;
2. Наредба № H-1 от 9 март 2023 г. за признаване на организациите за защита правата на пациентите за представителни организации на Министерството на здравеопазването и Поправка в Наредба № H-1 от 9 март 2023 г. на Министерството на здравеопазването за признаване на организациите за защита правата на пациентите за представителни организации (ДВ, бр. 24 от 2023 г.)
Правна регулация в областта на редките болести:
Като цяло за нея са характерни редица празноти, неотразяване на европейските и международни тенденции в правната регулация на редките заболявания и развитието на медицинска наука.
1. Наредба № 16 от 30 юли 2014 г. за условията и реда за регистриране на редките заболявания и за експертните центрове и референтните мрежи за редки заболявания.
За Национален алианс „Редки Болести България“
Национален алианс „Редки Болести България“, www.rare.bg, е независимо сдружение на юридически лица, регистрирано на 19.04.2023 г.
Членове на сдружението са и могат да бъдат юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Република България в обществена полза, които представляват пациенти с определено рядко заболяване, в това число и с редки видове рак.
Мисията на сдружението е да се застъпва за правата на хората, които живеят с редки заболявания и техните семейства. Със своите инициативи и активности сдружението има за цел да подобри живота на хората с редки заболявания и здравето на бъдещите поколения
От 6 юли 2023 г. Национален алианс „Редки болести България“ е член на Европейската организация по редки болести – EURORDIS. На тази дата организацията е приета и утвърдена като представител на България в Съвета на националните алианси. EURORDIS – Rare Diseases Europe е представителната организация на хората с редки болести в Европа, която съгласува действията си в държавите членки на ЕС и в страните от Европа чрез мрежата на Националните алианси на хората с редки болести. Съветът на националните алианси на EURORDIS е управляващото тяло на мрежата на националните алианси и се състои от 36 национални алианса.
„Редки Болести България“ координира на национално ниво дейностите на пациентските представители в съставените от доставчици на високоспециализирано здравно обслужване и финансирани от Европейската комисия Европейски референтни мрежи по редки болести (ЕРМ). Осем представители на пациентски организации на хора с редки болести от България са преминали през процеса на подбор и понастоящем са активни в дейността на 8 от общо 24-те европейски пациентски застъпнически групи (ePAG) към всяка една от 24-те ЕРМ. Понастоящем броят на представителите на пациентите в ЕРМ в Европа е около 300.
За EURORDIS – Rare Diseases Europe – представителната организация на хората с редки болести в Европа
EURORDIS – Rare Diseases Europe, www.eurordis.org, е представителната организация на хората с редки болести в Европа с над 25-годишна история. Нейната мисия е да съгласува действията си в държавите членки на ЕС и в страните от Европа чрез мрежата на Националните алианси на хората с редки болести. Съветът на националните алианси на EURORDIS е управляващото тяло на мрежата на националните алианси и се състои от 36 национални алианса
В EURORDIS членуват повече от 1000 пациентски организации от цяла Европа.
Условията за членство на организации са строго определени, като важно изискване е управителното тяло на организациите членки да е предимно от пациенти с редки болести или пряко полагащи грижи за тях членове на семействата им.
EURORDIS координира работата на Съвета на Националните Алианси, Съвета на Европейските федерации, на Комитета на европейските пациентски застъпници за Европейските референтни мрежи – ePAG), на други работни групи и комитети.
EURORDIS и националните алианси координират действията си за постигане на общи цели, като този процес е подчинен на определени критерии и изисквания – ясно дефинирани правила за управление, максимална прозрачност, периодичен контрол чрез преглед на съвместно поети, споделени и съвместно изпълнявани ангажименти.
Важно изискване за един национален алианс е той да е съставен от юридически лица – организации на пациенти, да е пълноправен член на EURORDIS, признат от Борда на директорите на EURORDIS, да функционира по утвърдени и спазвани правила за управление – устав, ясни и прозрачни критерии за членство на пациентски организации в алианса.
Също така един национален алианс трябва задължително да представя съответстващи на законодателството публични годишни отчети – за дейността си и за финансите.
Основополагащо изискване за един национален алианс е неговата независимост от индустрията, като условието е приходите от индустрията (от поне 3-ма производители) да не надвишават 49% от общите годишни приходи на алианса.
Участие на „Редки Болести България“ в европейски инициативи
о JARDIN (2024 – 2026). JARDIN е съвместно действие за подпомагане интегрирането на европейските референтни мрежи (ЕРМ) в системите на националното здравеопазване. Съвместните действия са механизъм за финансиране, чрез който Европейската комисия подпомага съвместните действия между ЕС и държавите членки за разработване, споделяне и тестване на инструменти и подходи с цел отговор на конкретни проблеми. JARDIN е подкрепен от 58 партньорски институции в 29 държави, включително всички страни от ЕС, Норвегия и Украйна. „Редки Болести България“ участва в JARDIN в състава на националния компетентен орган – МУ-София, https://mu-sofia.bg/jardin/, както и чрез работата на пациентските застъпници към ЕРМ.
о ERDERA (01.09.2024 – 31.08. 2031): Европейски алианс за изследователска дейност по редки болести
Проектът ERDERA (European Rare Diseases Research Alliance) е дългосрочно европейско партньорство, което цели да осигури екосистема за изследване на редките заболявания и се финансира по Horizon Europe чрез HORIZON Programme Cofund Actions.
ERDERA има за цел значително да подобри здравето и благосъстоянието на милионите хора с редки болести, живеещи в Европа и извън нея, като координира и ръководи изследванията и иновациите в областта на редките болести, и да доведе до предоставяне на конкретни ползи за здравето на пациенти с редки заболявания чрез по-добра превенция, диагностика и лечение.
Българските участници в ERDERA са Фонд Научни изследвания (ФНИ) към МОН, МУ-София чрез Центъра по молекулна медицина и Сдружение „Редки Болести България“.