При съмнение за диабет изследванията са лесни и достъпни – кръвна глюкоза, изследване на урина за захар и кетони, и кръвно-газов анализ
Д-р Ирина Боянова Халваджиян е специалист по педиатрия и детска ендокринология. Завършила е МУ-Плевен, асистент е в Катедра „Детски болести“ на плевенския университет. Работи в Детския диабетен център към Клиника по педиатрия на УМАБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен, както и в детски ендокринологичен кабинет в ДКЦ „Авис Медика“ в Плевен. С д-р Халваджиян разговаряме за видовете диабет, както и за това трудна ли е диагностиката на тип 1 диабет, който е характерен за детската възраст. Детският ендокринолог обясни и кои са симптомите, които могат да наведат родителите към мисълта, че детето им страда от заболяването.
– Д-р Халваджиян, какво представлява захарния диабет?
Захарният диабет представлява група метаболитни заболявания, характеризиращи се с хронична хипергликемия (високи нива на кръвна глюкоза). Той е резултат от дефект в инсулинова секреция, инсулиновото действие или и двете. Намаленото действие на инсулина върху таргетните тъкани води до отклонения във въглехидратния, мастния и белтъчния метаболизъм.
– .Как най-често се диагностицират двата вида диабет?
Диагнозата на захарния диабет (ЗД) е лесна, стига да се мисли за това заболяване. При деца диабетът се изявява с класическата анамнеза за често уриниране, вкл. и нощем (т.нар. полиурия), жажда и повишен прием на течности (полидипсия), и загуба на тегло за около месец. Други симтоми са повишен апетит, лесна умора, нарушение на зрението, генитални инфекции. Когато диабета не се разпознае навреме към тези симптоми се добавят и симптомите на диабетна кетоацидоза – коремна болка, гадене, повръщане, учестено дишане, дехидратация, нарушено съзнание и кома. Често клиниката на диабета се греши с инфекция на пикочните пътища, астматичен пристъп, остър апендицит. При съмнение за диабет лабораторните изследвания са лесни и достъпни – изследване на кръвна глюкоза, изследване на урина за захар и кетони, както и кръвно-газов анализ. Критериите за диагноза на захарен диабет включват наличието на диабетни симптоми заедно с установяването на кръвна глюкоза /КГ/ ≥ 11,1 ммом/л по всяко време на деня или КГ на гладно ≥7 ммом/л, или КГ след обременяване с глюкоза ≥ 11,1 ммом/л. Съществува и т.н. стрес хипергликемия, с инцидентно измерени високи стойности на КГ. Среща се при деца с остро заболяване, травми, фебрилитет или продължителни глюкозни инфузии. В този случай не се касае за диабетен синдром и състоянието е преходно.
-Какви са основните причини за възникването на тип 1 и 2 диабет?
Причините и факторите, свързани с поява на Захарен диабет тип 1 (ЗД1) включват най-общо генетични и имунологични фактори, в комбинация с фактори от околната среда. Сред тях е генетичната предразположеност. Наследствеността играе важна роля за вероятността от развитие на диабет тип 1. Протеините, произведени от гените на човешкия левкоцитен антиген (HLA), помагат да се определи дали имунната система разпознава бета клетката, произвеждаща инсулин, като част от тялото или като чужда структура. Генетичните маркери, определящи повишен риск за развитие на ЗД1 включват определен HLA генотип (HLA DR3-DQA1 0501-DQB1 0201, HLA DR4 -DQA1-0301-DQB1 0302). Друга причина е антоимунната деструкция на бета-клетките. При диабет тип 1 белите кръвни клетки, наречени Т-клетки, атакуват и унищожават бета-клетките на панкреаса. Когато настъпи деструкция на приблизително 90% от бета клетките се изявява диабет, като процесът на унищожаването им стартира много преди появата на първите признаци на заболяването. Серумните маркери на автоимунния патологичен процес могат да се установят при 85-90% от децата с хипергликемия. Факторите на околната среда, също са сред причините, като например някои храни, вируси и токсини, могат да играят роля в развитието на диабет тип 1. Процесът обикновено започва месеци и години преди появата на клиничните симптоми и точното естество на тяхната роля не е определено. Някои теории предполагат, че факторите на околната среда задействат автоимунното разрушаване на бета-клетките при хора с генетично предразположение към диабет. За разлика от автоимунният диабет тип 1, захарен диабет тип 2 (ЗД2) настъпва, когато инсулиновата секреция не съответства на повишените нужди на организма, обусловени от инсулинова резистентност. Това е диабета, който засяга пациентите със затлъстяване и метаболитен синдром и обикновено се асоциира с други прояви на инсулинова резистентност – хиперлипидемия, артериална хипертония, акантозис нигриканс, хиперандрогенизъм от яйчников произход, неалкохолна мастна чернодробна стеатоза.
–Каква е разликата между диабет тип 1 и тип 2?
Захарен диабет тип 1, наричан още инсулинозависим, е автоимунно заболяване, свързано с липса на инсулин поради разрушаването на произвеждащите го бета клетки от задстомашната жлеза. Над 90% от случайте на диабет в детството се дължат именно на този тип диабет. Често (в 85-90%) се установяват специфични островноклетъчни антитела, отговорни за тази автоимунна деструкция. Заболяването обикновено се развива при деца и млади хора, носители на определени HLA хаплотипове.
Захарен диабет тип 2 е крайната точка на метаболитна декомпенсация, развиваща се в продължение на години. Протичането преминава през инсулинова резистентност, повишена инсулинова секреция и нарушен глюкозен толеранс и завършва с намалено инсулиново производство и хронична хипергликемия. При деца този тип диабет се развива сред тези със затлъстяване като част от метаболитния синдром. Не се свързва с наличието на островноклетъчен автоимунитет и асоциация с HLA системата, но има фамилна предиспозиция и децата често имат родственици със диабет тип 2.
–На децата до 18 г., какво се осигурява от НЗОК?
Децата със ЗД1 в България получават безплатно по линия на НЗОК същото лечение, както пациентите в развитите европейски страни. На децата се осигуряват 1100 бр. тест ленти за мониториране на КГ. От съвсем скоро децата с диабет в България получават и сензори за постоянно глюкозно мониториране, при условие, че отговарят на предварително зададени от НЗОК критерии и ще продължат с безплатното им използване, след като се установи подобрение в гликемичния им контрол. Децата в България използват по линия на НЗОК и инсулинови помпи и сетове за инсулинова инфузия с инфузионни резервоари, но отново трябва се покриват определени критерии, за да се отпускат безплатно. Все още не се реимбурсират иглите за инсулинови писалки. Децата с ЗД1 подлежат и на експертиза в ТЕЛК. Осигуряват се и ежемесечни прегледи при наблюдаващият ги детски ендокринолози, като част от диспансерната грижа.
–Заради начина на хранене и адинамията прави ли впечатление, че все повече деца са с диабет тип две ?
Във възрастта до 18 год. рядко диагностицираме захарен диабет тип 2, по скоро се касае за нарушен глюкозен толеранс, т.н. предиабет. При тази група пациенти въвеждането на хранителен режим, повишаване на двигателната активност и добавянето на инсулинов очувствител води до редукция на тегло и нормализиране на нивата на кръвната глюкоза.
