Държавата трябва да приоритизира институции като нашата, защото в противен случаи ще умират деца
Доц. д-р Виктория Атанасова е началник на Клиника по неонатология към Акушеро-гинекологичен комплекс при УМАЛ “Д-р Георги Странски“ в Плевен. Завършила е медицина през 1990 г. в Санкт-Петербургска Педиатрична Медицинска Академия, в Русия, успешно е защитила специалност по педиатрия, а през 2004 г. и неонатология. През 2015 г. придобива академичната длъжност „Доцент“,по научната специалност „Микропедиатрия“. Доц. д-р Атанасова е работила от 1991 до 2000 г. като участъков педиатър в поликлиника в град Долни Дъбник, а от 2000 г. до сега – в УМБАЛ – Плевен, в Клиника по Неонатология, като последната ръководи от 2010 г. до момента. Има над 190 научни публикации и десетки курсове за следдипломно обучение у нас и в чужбина. С нея разговаряме за състоянието на клиниката по неонатология, в която се лекуват деца от централна Северна България, но и за ценностите и морала в здравеопазването.

–Доц. д-р Атанасова, Клиника по неонатология в УМБАЛ „ Д-р Георги Странски“ в Плевен от години е водеща за лечението на недоносени деца от централна Северна България. Годишно колко новородени се лекуват в нея?
-1100 са раждания, които се случват само в Акушеро-гинекологичния комплекс на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен, за които се грижим, като още 100 новородени се привеждат за лечени при нас. Те са от болниците във Велико Търново, Габрово, Ловеч, Севлиево, Троян, от Плевенска област и от град Плевен. Всички жени с рискова бременност също се концентрират основно при нас, тъй като имаме възможност за отглеждане на деца с ниско тегло. Около 300 – 400 са и новородените, които преминават през интензивното отделение в клиниката, от които 150 са недоносени, а от тях между 10-20, са с тегло под 1000 гр., които няма къде на друго място да бъдат лекувани. При нас квалификацията на лекарите и екипът е на ниво, можем да се справим, и отгледаме тези деца. При нас практиката е дългогодишна, като тя е разработена от д-р Радосвета Росманова, продължена и доразвита от нас.
-Доц. Атанасова, преди години в Клиниката беше отгледано новородено с много ниско тегло.
-Да, това беше момиченце от Ловеч, което беше родено с интензивно ниското тегло от 600 гр. Ние още тогава можехме и знаехме, как да помогнем и спасим децата, родени с ниско тегло. В страната не се говореше за такива случаи. Хората нямат представа, каква работа вършим, като изключвам родителите, чиито деца са отгледани при нас. Още повече, че тези хора искат и ни правят дарения, а това не е редно. Държавата е длъжна да поддържа институции, като нашата, в която се отглеждат недоносени деца, тъй като те няма къде на друго място да получат шанс за живот. Залогът е огромен и той е човешкият живот! Закрие ли се институция, каквато е нашата, то ще умират деца, защото няма кой да ги гледа, но са необходими квалификация, знания и умения за това. Само пари от здравеопазване не бива да се изкарват.


-Как стоят нещата с апаратурната обезпеченост в клиниката?
-През последните години имахме много добра обезпеченост по различни европейски програми. Да, техниката се амортизира, тъй като потокът при нас е голям, но се поддържа добре. Имаме много апаратура, която ни е дарена от различни фирми. Не смятам, че ни липсва нещо. Единствено имаме нужда от апарат, за които кандидатстваме за пореден път към кампанията Българската Коледа. С него ще се лекуват едва няколко деца годишно, като това е апарат за азотен окис. Иначе всичко, което го има във водещите клиника в страната го има и при нас, като не им отстъпваме по нищо. Умеем и работим с апаратурата, но и интерпретираме адекватно резултатите за разлика от болници, които може да разполагат с техника, но няма кой да работи с нея.
-В различни региони на страната младоженци и млади хора събират суми, които са предназначени за цветя за празника им, като след това ги даряват на АГ или неонатологичните отделения. При нас имало ли е подобни случаи?
-Разбира се. Дори последните два са от изминалата събота. Бях в контакт с родителите на дете, което е родено при нас с тегло 900 гр., вече е отгледано и на кръщенето му са събрани средствата от цветя, за да ни бъдат дарени. Същото е и с едно младо семейство, което наскоро е встъпило в брак. Те са събрали средства от цветя и искат да ни ги дарят. Аз не смятам, че това е начин да се помага на институция като нашата. Ние трябва да сме приоритет на здравеопазването на Република България, а не мишена на частни интереси. При нас е заложен животът и здравето на бъдещето на страната.
-Имам ли недостиг на медикаменти. Преди години имаше липса на скъпоструващият, но животоспасяващ сърфактант?
-Няма никакъв проблем. Дори работим по съвременни технологии за неговото приложение и сме едни от малкото центрове в страната, които работят с тях. От 2017 г. прилагаме метода, като не всички деца се налага да бъдат интубирани, за да им се приложи сърфактант. Голяма част от тях остават на частична поддръжка през нослето със специален апарат, като това е неинвазивно и щадящо за детето приложение на препарата, които е животоспасяващ. Това са само част от нещата при лечението на новородените, с които екипът на клиниката може да се гордее.

-Продължава ли да стой на дневен ред проблема с многоплодните бременности?
-Не, разреди се този проблем, които доста напрягаше работата ни. Многоплодните бременности са свързани с много рискове – особено три и четириплодните. Дори при двуплодните 2/3 завършваха с преждевременно раждане. Човек е устроен така, че да ражда едно дете, когато има повече от едно се смята, че е т.нар. атавистичен признак. Това не е нещо, което е характерно за човека, като бозайник. Доказано е, че при близнаците усложненията и увреждания, които могат да настъпят са повече.
-Миналата година ЦСМП-Плевен, получи дарение от кампанията „Капачки за бъдеще“ неонатална линейка, която е за транспорт на недоносени бебета и трябваше да е в полза на Клиниката. Какво се случва с нея?

-Не мога да отговоря, тъй като имаше големи недоразумения относно регистрацията и пускането й в действие. Те са по отношение на административни дейности, които трябва да бъдат свършени. Оказа се, че апаратът за изкуствено дишане в линейката не отговаря на нашите изисквания, които са за новородени, а са за деца с тегло над 5 кг. Искахме той да бъде подменен с подходящ, защото реално линейката ще се използва за транспорта на новородени. Те имат нужда от апаратна вентилация, тежкоболни новородени са и най-често са с тегло под 2500 г., а често и с под 1000 гр. За това ние задължително трябва да имаме адекватно оборудване в нея. Мина повече от половин година, а все още нямаме обяснение, защо се бави пускането в действие на линейката. Не зная, какви са целите, но за съжаление вече очаквам всичко, въпреки, че е дарение и то от доброволна инициатива на обществото.
-Какво бихте ни казали за финал на разговора?
–Може да приличам на Дон Кихот, но ще се боря до последно институцията – Клиника по неонатология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен да оцелее!