Онкологичните заболявания се лекуват комплексно, като решението се взема от екип, а не еднолично. Важно е, да се наблегне на профилактиката, която у нас липсва
Доц. д-р Паулина Владова е първата дама, защитила доцентура по обща хирургия към МУ-Плевен. Завършила е университета през 2013 г., а през 2019 г. защитава докторантура по обща хирургия по тема свързана с невроендокринните тумори. През 2020 г. придобива специалност по обща хирургия, а от края 2022 г. е доцент към Катедра пропедевтика на хирургическите болести на МУ-Плевен. Тя работи в Клиника по гнойно-септична хирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен. С нея разговаряме за рака на дебелото черво, честотата му, както и причините за възникването му.
-Доц. д-р Владова, все по-често диагнозата рак на дебелото черво чуват млади и активни хора. Каква е причината за това според вас?
-Причините са много и комплексни. Една от тях е забързаният начин на живот и стреса, на който сме изложени ежедневно. Следващата причина е храната, която консумираме. Тя е богата на мазнини, на много консерванти, но пък е бедна на фибри. При всички ракови заболявания има фамилна обремененост, така е и при рака на дебелото черво. Факторите за възникването му са комплексни и действително има подмладяване, не само при колоректалния карцином, но и при други онкологични заболявания. Може би, съвременният бич в медицината са раковите заболявания.
-Има ли статистика за разпространението му страната, Европа и в световен мащаб?
-Да, има такава. В България последната статистика за колоректален карцином е от 2016г. и е публикувана през 2020 г., като не е особено актуална. У нас дебелочрвенният рак е трети по честота, както при жените, така и при мъжете, но при тях той има превес. Според Световната здравна организация /СЗО/, рака на дебелото черво се смята за социално значимо неинфекциозно заболяване. Наследствеността е фактор, има състояния, които са наречени преканцерози или предракови. Те са известни, като тук може да споменем – Линч синдрома, както и полипозата на дебелото черво. Действително е доказана наследствеността при рака на дебелото черво, като след време, той най-вероятно ще се лекува не от хирурзи, а от генетици, защото вече са известни доста генетични мутации.
-Какви са симптомите, които може да ни наведат на мисълта, че страдаме от заболяването. При този вид карцином, както при простатния фактор ли е наследствеността?
-Има доказани няколко групи симптоми, които са алармиращи. Сред тях е ректалното кървене, болката, която е с периодичен характер, анемията. Редуването на диария със запек, или наличието само на едното също са сред симптомите. Няма конкретни и специфични симптоми за рак на дебело черво, същото е и при останалите онкологични заболявания. Добре е, при наличие на някои от гореспоменатите симптоми да се информира личният лекар, за да се направи набор от изследвания, които да потвърдят или отхвърлят диагнозата.
-Има ли методи за ранно откриване на заболяването?
-Да, най-показателното изследване за това е фиброколоноскопията, която се осъществява в болнични условия. Тя се провежда с анестезия, което е благоприятно за пациента, тъй като той не усеща нищо. Съществуват и генетични изследвания, които може да се направят, има и друг вид неинвазивни тестове, като фекалната проба. Но най-информативното изследване си остава колоноскопията. В страната от 2022 г. има приет Национален план за борба с рака, като в него са заложени няколко скринингови метода, с които ще се изследват пациенти за рак на дебело черво. Единият е за масов скрининг, а другият е таргетен, който ще обхваща рисковите пациенти. Тук е мястото да отбележим, че България, Румъния, Гърция и Латвия, са страни, в които няма национални скринингови терапии за колоректален карцином. Важно и основното, на което трябва да се наблегне е профилактиката, а в българското здравеопазване тя липсва. Също така липсват и звена за палиативни грижи. Най-слабото звено в медицина определя това как тя ще се развие, а именно – липсата на профилактиката и палиативните грижи, които са първото и последно по ред звена. За щастие в националния раков план, който трябва да се реализира до 2030 г. болните с колоректален карцином са включени в група приоритет 1. Последното звено, за което споменах, а именно палиативните грижи изобщо липсва. Факт е, че у нас пациентите се диагностицират в 3 или 4 стадий, когато заболяването вече е метастазирало. Тогава пациентите се нуждаят от палиация, тоест от облекчаване на болката им, но и осигуряване на сравнително добро качество на оставащия живот, а това в България мога да кажа, че липсва. Няма звена за палиативни грижи. Да, има пътеки за палиативни грлижи, но по тях не се работи, той като те не са добре финансирани от държавата.
-Колко често трябва да се провеждат профилактични прегледи при пациенти, които са рискови за развитие от колоректален карцином?
-При рисковите пациенти това трябва да започне след 45 годишна възраст. Пациенти, които знаят, че имат полипоза е препоръчително да се изследват веднъж в годината. Полипозата, както казахме е предраково състояние. Полипите по време на колоноскопия има възможност да бъдат отстранени. Така методът се явява не само диагностичен, но и в конкретния случай – лечебен. Пациентите, които попадат в рисковата група са тези, които имат роднини с доказано заболяване. Има и други препоръки, но честото проследяване не би навредило на никого.
-Само хирургически ли се отстранява колоректалния карцином?
-Не, тук е мястото да подчертаем, че онкологичните заболявания са комплексни и се лекуват от онкологичен комитет. В него влизат– хирург, патоанатом, лъче и химиотерапевт, образен диагностик, онколог и психолог. Решението за лечението трябва да се взема от екип, а не еднолично. В него се включват няколко специалности, за това то е мултидисциплинарно. В началните стадии лечението е хирургично, тъй като се отстранява находката, но след това пациентите се нуждаят от последващо лечение, както и от наблюдение. Тук отборната игра е важна.
В едно интервю проф. д-р Никола Владов, казва, че мечтае в София и Силистра, колоректарният карцином да се оперира по един и същи начин. Целта е да има стандарти. В България съществуват гайдлайни, но те са препоръчителен, а не са със задължителен характер. Добре е, не само за рака на дебелото черво, но и за всяко едно заболяване лечението да е еднакво в различните центрове в страната, но за съжаление това не се случва. За това може би пациентите се усложняват, а заболяването често ранно метастазира, тъй като тези стандарти не се спазват. Другото е, че онкологичните заболявания се лекуват планово, но съществува и немалък процент болни, които се лекуват по спешност. Там онкологичния стандарт е трудно приложим, тъй като пациентите постъпват по спешност и то с усложненията на онкологичните заболявания. Сред най-честите усложнения при рака на дебелото черво е перфорация на тумора, а когато това се случи прогнозата за пациента е много по-лоша, отколкото, ако той бъде диагностициран навреме и лекуван в планов порядък.
-През последните години медицината постоянно се развива. Има ли нови методи на лечение, които са прилагат при дебелочревния рак?
-Има доста нови методи, но част от тях не са достъпни в България. Лечението на колоректалния карцином чисто хирургично в страната не бих казала, че се е променило значително през последните години. Промяна има в химиотерапевтичното и лъчелечението. На лице са нови медикаменти, антитела, но част от тях не се реимбусират от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/.
Основното нещо, за което трябва да работим всички, както лекарите, така и обществото е, профилактиката, но не само на рака на дебелото черво, а на всички заболявания, за да може пациентите нуждаещи се от палиативти грижи да са все по-малко. А, ако има такива, то за тях да има изградени и работещи отделения и звена, в които те да бъдат обгрижени, и да бъде осигурен достоен оставащ живот.