Сред причините е ранното съзряване на момичетата и воденето на полов живот
На 4 февруари се отбеляза Световния ден за борба с рака. По данни на Световната здравна организация всяка година над 12 млн. души получават тежката диагноза, а около 7,6 млн. умират от болестта. Важно е да се знае обаче, че около 40% от онкологичните заболявания могат да бъдат излекувани, стига да бъдат диагностицирани навреме. Един от най-коварните карциноми, е този на шийката на матката, който все по-често се открива при млади момичета. За това как може да се профилактира заболяването, както и каква е диагностиката и лечението – разговаряме с доц. д-р Надежда Хинкова, която е специалист по акушерство и гинекология и онкогинекология.
–Доц. Хинкова, кои са рисковите групи за рак на маточната шийка?
-За съжаление заболяването обхваща освен жените в репродуктивна възраст, все по-често и млади дами на около 25 години. Причината е факта, че те все по-рано започват да водят полов живот. От тук и повечето партньори, от където идва опасността да се заразят с човешкия папиломен вирус. Възрастта, в която се среща рака на маточната шийка, изненадващо за нас става все по-ниска. Друг е проблемът, че жените раждат все по-късно, което предразполага, те да натрупат патология и да влязат в рискова група. Имаме и случаи на рак на маточната шийка, които са съчетани с бременност. Рака на маточната шийка е заболяване на репродуктивната възраст, за разлика от ендометриума на матката. В структурата на заболеваемостта от онкологични заболявания при жените в цял свят, водещ е карцинома на млечната жлеза, който засяга около 26%.По данни на Националния раков регистър за 2020 г. около 900 жени са новорегистрирани с рак на маточната шийка у нас. С световен мащаб те са около 1009 случая, а честотата варира. У нас е около 23,6 на 100 000 жени, а в Европа е 23,5 на 100 000.
– Кои са най-честите причинители на предрака и рака на маточната шийка?
– Заболяването е на стадии, като тук е ролята ни, тъй като може да се намесим, преди да се е развил рака. Говорим за инвазивният рак, който изисква сериозно комплексно лечение в онкология. Говорим за оперативно, лъче или химиолечение, или комбинация от трите вида лечение. За един от най-честите причинители на рака на маточната шийка се смята, че е човешкият папиломен вирус. Откривателят му получи и Нобелова награда за това, а според него около 90 на сто от рака на шийката на матката се асоцира с човешкия папиломен вирус. Същевременно има и спорадични случай, които не са свързани с него.
–Какво трябва да знаем за симптомите, диагностиката и лечението на рака на маточната шийка, както и предраковите изменения?
-Заболяването е стадиен процес. Важно е да се намесим в ранните етапи на заболяването. Лошо е, че през тях пациентката няма никакви симптоми. За това при преглед трябва да използваме максималния набор от диагностични процедури, за да докажем налично ли е това заболяване, а ако се налага да приложим щадяща оперативна интервенция. Щадяща, защото не нарушаваме детеродните функции на жените в репродуктивна възраст и намаляваме шанса от усложнения по време на раждането, които биха могли да се получат. Пациентки, които имат инвазивен карцином, лезиите при тях, които са по шийката на матката са видими при обикновен гинекологичен преглед. Важен е и ранния стадии на откриване, защото успеваемостта за прилагане на инвазивни процедури се прилага и е най-успешна при първи стадии.
-Съществуват ваксини срещу човешки папилома вирус, какво трябва да се знае за тях? Ако е пропусната възрастта за поставянето й може ли да се случи на по-късен етап?
-От доста години в страната се поставят ваксини за рак на маточната шийка и за тях има над 10 годишни проучвания. Обикновено българинът смята, че когато си постави ваксина за дадено заболяване, то той е защитен за цял живот, но не е така. Преди години в имунизационния календар на страната беше заложено да се ваксинират безплатно момичета до 12 годишна възраст. Възрастта за поставяне на ваксина е от 9 до 13 години, но аз имам лично мнение по въпроса, като онколог. Дали възрастта от 9 до 13 години, е най-подходяща е субективен фактор. Имам дъщеря на 12 години, но не смятам да я ваксинирам на този етап, защото си познавам детето. Мотивът ви е, че тя все още не е започнала да води полов живот. За съжаление има момичета, които започват активен полов живот на 13-14 години. При тях е удачно да се постави ваксина. Добре е, хората да имат здравната култура, да четат, а ако и детето няма нищо против, да му се постави ваксина. Всеки може да се ваксинира, но трябва да се сигурен, че не носи този вирус. Има начини и изследвания, които доказват дали имате човешки папиломен вирус, дори и да сте жена на 40 години. Ако всичко е наред, защо да не си поставите ваксина? Въпреки поставянето на ваксина не бива да се мисли, че тя ще даде свободата, да не се посещават годишните гинекологични прегледи и да не се внимава за здравето.
–Доц. д-р Хинкова, каква трябва да е профилактиката и скрининга, които са важни за ранното откриване и ефективно лечение на заболяването?
-Започне ли жена да води полов живот, то тя ежегодно, ако няма някакви оплаквания, трябва да посещава акушер-гинеколог. В кабинетът ще й бъдат извършени преглед, ехографски преглед, ще се вземе цитонамазка, но е добре да се направи и колпоскопия. Скрининга трябва да се провежда редовно. Относно вземането на цитонамазка. В страната тази дейност е оставена в ръцете на личния лекар, което е доста учудващо за мен. Смятам, че зад всяка цитонамазка трябва да стой акушер-гинекологът с името и подписа си. Жените, които идват на преглед при мен с нормални цитонамзки, аз не пускам да излязат без да преминат през колпоскопия. Оказва се, че при доста от тях въпреки нормалната цитонамазката са с рак. За жената това е огромен стрес. Чрез колпоскопа добиваме допълнителна информация за състоянието на маточната шейка, а доста от колегите не желаят да работят с апарата. Да, изисква време, за да придобиеш опит, но с изследването чрез колпоскоп може да бъдем насочи за вземане на материал. За това цитонамазката и колпоскопията са допълващи се диагностични методи. В САЩ правят и типизиране на HPV, но у нас не всеки може да си позволи този ДНК тест.
–Българската жена има ли нужната здравна култура, за да поиска цитологичен скрининг?
-Да, жените са достатъчно информирани. Медицината и онкологията напредват постоянно, като те са сфера, в която постоянно се правят проучвания. Българската жена, е достатъчно информирана, но въпросът е, дали ние като лекари даваме достатъчно обяснение на пациентите. Има група жени, на които когато се каже, че имат човешки папиломен вирус изпадат в ужас. Не, това няма да им промени начинът на живот, а просто, те трябва по-често да посещават лекар, за да бъдат наблюдавани. Изпадайки в ремисия, нямайки заболяване те живеят нормален начин на живот. Въпросът е с момичетата, които не са чак толкова информирани, а за съжаление в тази възраст стават грешки.
–Какво включва Националната програма за борба с рака?
-Прие се програма, която е за превенция и борба с рака до 2030г., преди това имаше такава до 2024 г. Планът за борба с рака е във връзка с европейските програми. В тях се включват социално значими заболявания, като при мъжете това е рака на простатата, който зачестява при все по-млади хора. Съветът ми е 50 г. мъже да се обърнат към личните лекари, за да си изследват туморен маркер. Около 18%, е честотата от рак на простатата, което е доста. Следва го рака на дебело черво, който пък е свързан с начина ни на хранене и живот. Той се среща и при мъжете и при жените. На следващ етап е рака на маточната шийка, както и рака на гърдата, като той в цял свят е бич. Относно рака на маточната шийка – в страната от 1974г. се провежда скрининг. Дори пациентки са ми споделяли, че от предприятията са ги задължавали да ходят, да им се правят цитонамазки. За това и дълги години тенденцията, и заболеваемостта у нас е била много ниска. В България скрининга и профилактиката ни куцат. Това е и причината процента на жените, които се диагностицират във 2-3 стадии, да е висок. В повечето страни се той се открива още в 1-ви стадии. Надявам се, че този Национален план за борба с рака ще промени доста неща. Нашата гилдия акушер-гинеколози и онколози, трябва да поемем също личната си отговорност пред пациентите, да се грижим за тях, за да намалява броят на хората, които ще чуят диагнозата рак.