Острата гръдна болка, която е върху голяма площ е сред първите симптоми, които трябва да ни наведат на мисълта, че става дума инфаркт, казва доц. д-р Господинов
Доц. д-р Константин Господинов е специалист по кардиология, инвазивнакардиология и ехокардиография. Работи в Клиника по Кардиология проф. д-р Кирил Чичовски в „УМБАЛ Д-р Георги Странски“-Плевен. Завършил е медицина в МУ-Плевен, през 2010 г. и от тогава работи в Клиниката по Кардиология в Плевен, също така е работил, и в болница Кардио Лайф в Ловеч. Също така е преподавател в МУ-Плевен. С него разговаряме за инфарктите, които все повече подмладяват и зачестяват през зимните месеци.
–Доц. д-р Господинов, как може да се разпознае, че човек прави инфаркт?
-Най-често първият симптом е гръдна болка, която е върху голяма площ, като е възможно, тя да е с нарастващ и отслабващ интензитет. Много зависи и от самата специфика на миокардния инфаркт, но най-често симптома е силната гръдна болка. Ние я наричаме стенокардия, а старите хора я наричат гръдна жаба. При инфаркт много рядко липсва болка, ако това се случи то пациентите са с диабет, много възрастни хора или при възрастни жени. Чувствителността им е различна. Пациентите с диабет имат невропатия, която понякога може да скрие класическата изява на болката. При жените болката може да е представена нетипично. Друго което е важно е профузното /обилно/ изпотяване. Хората ги облива студена пот по цялото тяло, но може и да е изолирано на отделни части-шията, гърба, гърдите. Типично за класическият миокарден инфаркт е чувството за сериозен стрес и уплаха. Личи си, че пациентите са уплашени и стават неспокойни. Много зависи от инфаркта, както и какво е артериалното им налягане, което ако падне много ниско, те могат да изпаднат в безсъзнание. Рядко се случва пациент да не забележи симптомите и да не потърси лекарска помощ, въпреки, че има и такива, които са предимно възрастни хора, възрастни жени и диабетици. Ако инфаркта протече безсимптомно, то скоро ще се забележи, защото, когато едно сърце не може да си изпълнява функциите страда целия организъм. Най-често симптомите са лесна умора, задух дори без елементарни физически усилия, в следствие на развитата сърдечна недостатъчност. Отново ще повторя, че понякога при възрастните хора и диабетиците, това са симптомите, които ни помагат да разберем, какво се е случило. Друго типично за инфаркта е, че тази болка може да разпространи към челюстта /долната челюст/, към епигастриума или т.нар. слънчев сплит, към гърба и към лявата ръка.
– Ако станем свидетели на пациент, който прави инфаркт, какво трябва да направим?
– Пациентът трябва да се сложи да легне задължително и да се търси Бърза помощ. Ако той има някакви спешни медикаменти, които приема по този повод, било нитроглицерин или под формата на спрей за пръскане под езика, е добре да се сложи таблета под езика, или да се пръсне от спрея два пъти. Въпреки, че е много важно да се знае, какво е кръвното на пациента. Така че, ако видите пациент с болка -изпотен, изплашен, а ако той пребледнее или загуби съзнание, то не е добра идея да се прилагат тези медикаменти. Но ако той е в съзнание и болката е силна, приложението на гореспоменатите медикаменти може и да е животоспасяващо.
-Помага ли при подобна ситуация дъвкането на аспирин?
-Дали ще го сдъвчат или изпият аспирина, е необходимо известно време за да бъде усвоен от организма и да осъществи ефекта си. Има стари проучвания, които показват, че ако пациентите приемат аспирин и ако направят инфаркт под въздействието му, имат около 30% вероятност, аспирина да подпомогне този тробм да се отмие, или поне малка част от него. Най-често инфарктите се причиняват от тромбоза в коронарните съдове. Така че някаква част от тромба да се отмие и симптомите да се облекчат. Аспиринът все още има своята роля при миокардния инфаркт, въпреки, че тенденцията е да се използват други медикаменти. Сред тях са клопидогрел, най-вече заради профилът му на безопасност. Но не трябва да забравяме, че клопидогрела също е медикамент, при който има голям процент пациенти, които са нечувствителни към него. Това в България на този етап е трудно да го определим, тъй като е нужно да се направи генетичен анализ, който трябва да покаже пациента към кое е нечувствителен – аспирин или клопидогрел. Важно е да отбележим, че се приемат антиагреганти, които пречат на самите тромби да прилепват към съдовата стена. Медикаментите, които пречат за образуването на тромби се наричат антикоагуланти и са с по-различен профил.
– В „УМБАЛ Д-р Георги Странски“в Плевен, функционира отделение по инвазивна кардиология. Какво сочат данните?
– Да, през март тази година ще навършим две години от разкриването му. В него се третират не само миокардните инфаркти, но се работи цялата съдова система. Можем и сме в помощ на много от колегите ни. Основната ни работа обаче е заболяванията на коронарните артерии, които държат по-големия дял от причина за сърдечна недостатъчност.
– Доц. д-р Господинов, културата на българина промени ли се? Търсят ли навреме лекарска помощ?
– Това което аз наблюдавам е, че младите хора под 50 години, са доста по -образовани, но го отдавам и на факта, че те са доста по-тревожни. По-възрастните хора от 65 годни нагоре,които практически са били здрави до сега все още пазят тази безкритичност. Виждали сме пациенти с инфаркти, които идват след една-две седмици, но те са тези с рисковия профил, за който обясних и болката е представена по нетипичен начин. Стенокардната болка може да има много повече и различни изяви от тези, които изброих.
– Има ли статистика, какъв е броят на пациентите с миокарден инфаркт в България?
– За съжаление нямаме нито национална, нито локална статистика, но ако трябва да се даде някакво ориентировачн число за България това е между 5 – 7хил. инфаркта за година. Обикновено българската статистика е доста близка до европейската, както и до американската. Често има миокардни инфаркти, но е добре да обърнем внимание, че те се появяват при пациенти с високорисков профил. Това са пациенти с артериална хипертония, с висок холестерол, хора, които са фамилно обременени, затлъстели пациенти. Рискови са и хората с ниска двигателна активност, както и тези с добре изразените вредни навици – тютюнопушене и по-малко приема на алкохол. Тъй като живеем в едно доста модерно време не бива да пропускаме и наркотиците. Стимулантите, които се приемат могат да причинят миокарден инфаркт, дори пациента да няма този общорисков профил, за който говорим. Опасно е да се приемат стимулиращите наркотици, тъй като не се знае, кой и как ще реагира. Инфарктът може да не се дължи само на тромбоза, а на сериозен спазъм, който най-често е причината за кокаиновите инфаркти. Популацията расте, а прави впечатлени, че все по-млади пациенти идват с миокарден инфаркт. Проблемът е, че те като цяло са с лош начин на живот и обикновено са с тежка фамилна обремененост. Говоря за пациенти, които са с фамилна хиперхолестеролемия. Те са с доста висок риск от остри коронарни инциденти, тъй като инфаркта е доста общо понятие и има много видове.
– Какво бихте препоръчали на читателите ни?
– Първо да знаят, какви са заболяванията им, да ги контролират редовно, да не си позволяват фриволности с приема на медикаменти и терапията, която им е назначена от лекарите. Простата причина за това е, че може да си мислят, че разбират, как действат медикаментите, но това не е така. Простият пример, който ще дам е: сега имам кръвно и ще си пия хапчетата-довечера – нямам кръвно и няма да ги пия. Това далеч не е така. Като цяло фармацевтичните показатели на медикаментите са доста сложни и ние не може да подхождаме към тях с лека ръка. Важно е да се следят заболяванията, да се приемат изписаните медикаменти, но и хората да се грижат за качеството си на живот. Да не употребяват тютюневи изделия, умерено да се приема алкохол. За наркотиците ги учат от малки, че са опасни и вредни. Тук е добре да се спомене, че употребата на канабис повишава риска от инфаркт при пациенти със стабилна коронарна болест. Това е така, защото при употребата на марихуана се повишава сърдечната честота, която пък може да разязви някоя плака, която е била стабилна до този момент. Важно е, човек да следи качеството си на живот, както и да спортува, но и да се старае да контролира стреса. В днешните време без стреса няма как да съществуваме, но трябва да намерим начин да не го усещаме толкова драматично.