Доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска, д.м., е преподавател в МУ-София. Председател е на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, като от 25-годиини работи активно за превенция и лечение на детско затлъстяване, и на това сред възрастното население. По проблема са проведени многобройни кампании и научни проекти с български и чуждестранни партньори. Наскоро в Плевен, по време на Плевенските дни на ендокринологията, доц. д-р Дърленска, представи своя презентация, а темата беше за затлъстяването.
Проблемът със затлъстяването ме вълнува, защото то се е превърнало в пандемия. Терминът пандемия, стана доста модерен през последните години, но е факт, че от 1975 г. насам в световен мащаб затлъстяването сред населението се е увеличило три пъти. България, следва всички световни тенденции, като причините ние добре ги знаем, но и науката ги е доказала. Данните за страната, които ще спомена са интересни, знаят се, но липсва държавна политика. Надяваме се, че чрез медиите, както и чрез провеждане на форуми по темата, ние да информираме политиците за проблемите и да се търси решение. Последните данни на СЗО за България, показват, че населението над 18 г. в 61% страда от наднормено тегло и затлъстяване, а 20% са със затлъстяване, което е изключително тежко състояние. Бих казала, че тези данни са съизмерими със случващото се във всички страни в Европа, но и в света. Няма държава, в която да се наблюдава спад. Затлъстяването е пандемия, която е заляла целия свят. Независимо, че се сравняваме с обществото на запад, където превенцията я има и не е срамна дума, но въпреки това, проблемът и при тях е на дневен ред. Проблемът е много сериозен сред децата.
За България, прогнозата сочи, че около 2030 г. около 60 на сто от момичетата и момчетата ще страдат от наднормено тегло и затлъстяване
Българското дружество за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, организира всяка година конгрес, който е посветен на проблема. Ние следваме и актуалните тенденции, тъй като сме в добри взаимоотношения с Европейската група по затлъстяване. Тази година спечелихме конгреса на Европейското дружество да се проведе в България, като той ще е от 7 до 9 септември, в курорта Албена. Крайният срок за подаване на резюмета от участниците е 30 юни, но може, който има желание да участва без да предоставят научен материал, а просто да присъства, за да научи най-новите схващания в лечението. Вече на пазара има и медикамент, които се използва за детско затлъстяване, като той е се прилага при деца над 12 г., което е иновативно, и е нова ера в лечението при децата. Това не означава, че превенцията отпада, тъй като тя е ключова и трябва да започне още в семейството.
Ключът за здравето на нашите деца е семейната среда – как се хранят, родителите, какво е тяхното поведени, колко стоят пред телефон и пред екран. Това определя и поведението на децата. Научните проучвания показват, че семейната среда до 7 годишна възраст е изключително важна и ключова. Преди седмици участвах в Европейският конгрес по затлъстяване в Дъблин, като един от водещите генетици обясни, че не е толкова важно теглото на детето при раждане, а предикторният фактор е в юношеството. Тогава се променя хормоналния статус, детето се превръща в мъж или жена, преразпределя се мастната тъкан, случват се и много други физиологични промени. Ключово е това дете през този период нормално да повишава теглото си, а не ексцесивно да натрупва мастна тъкан. Повишаването на теглото в юношеството е предиктор за по-късно натрупване на килограми.
Храненето и домашното възпитание
Много често родителите вместо да изградят полезни навици и вкусове при децата, за да са заситени им предлагат кроасани, чипсове и други продукти, които нямат полезна хранителна стойност. Добре са установени причините за детското затлъстяване, като основните фактори са гените. Ние не може да избягаме от тях, като в 40-70% от причините за затлъстяване са свързани с генетични биологични фактори. Независимо, че може да имаме генетична предразположеност, начинът на живот на детето ще определи, дали то ще стане възрастен страдащ от затлъстяване, или ще е с нормално тегло. У нас има много добре разработени наредби относно храненето в яслите и детските градини. Има рецептурници, които се актуализират през определени периоди. Нормативно всичко е много добре. Бих казала, че до 7 години, всичко върви добре, като родителите виждат колко е богато и разнообразно менюто на децата им в яслата и детската градина. Те се ориентират, но на около 7 годишна възраст се появява риска децата да натрупват наднормено тегло. Това сочат и данните от проучвания, които се провеждат постоянно. Първи клас е ключов за развитие на затлъстяване в България, тъй като тогава започва масов прием на пакетирани храни от децата. Проблемът с тях е, че те нямат никаква хранителна стойност, съдържат много сол, захар, мазнини и адитиви, които променят вкусовите предпочитания. Когато едно дете започне да приема тези храни, то променя вкусовите си предпочитания, дори и да е било научено да се храни правилно. Правилното хранене е то да е разнообразно и балансирано. В детска възраст не бива да се прилагат диети, да се следва веганство или вегетарианство. Нека децата да пораснат, за да се развие имунитетът им, мозъкът и костната система. Тогава развития и осъзнат индивид да направи изборът си относно начина на хранене. В детска възраст трябва да се спазват националните препоръки за хранене, което у нас не е проблем.
Адинамията и екранната зависимост
Факт е, че в детска възраст има поголовно обездвижване, като то е свързано и с навлизането на новите технологии, с които децата прекаляват. През последните години се доказа, че има зависимост към екрана, като ние възрастните също страдаме от нея, но се опитваме да се контролираме. Малките деца не могат да се контролират и те трябва да се насочват от родителите, педиатрите и учителите. Тук отново има препоръки, а те са за деца до 3 годишна възраст – 0 минути екран. От 3 до 6 г., максимум 1 час на ден, а от 6 до 18 г., максимум 2 часа дневно, тъй като обществото, в което живеем изисква да използваме технологиите. Нашето сдружение участва преди време в проект по темата, като се оказа, че българските деца прекарват пред екран 26 часа седмично. А децата в Белгия и Нидерландия, по 14 часа и тези 2 часа на ден се спазват. Контрол, е думата, като той трябва да се извършва от родителя, педиатъра и учителя. Всички трябва да имаме правилната информация, защото се объркваме от това, което четем в интернет.