За първи път Световния ден на психичното здраве се чества на 10.10.1992 г., като годишна проява на Световната федерация за психично здраве. Общата цел е да се повиши осведомеността за проблемите на психичното здраве по света и да се мобилизират усилията по отношение на подкрепата, грижата и лечението за по-добро психично благополучие.
Психичното здраве е душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши, позволява му без напрежение успешно да общува с другите хора, поражда у човека не само желание да бъде активен, но и да се развива и да се усъвършенства. Липсата на душевно здраве не означава непременно наличието на психично заболяване, а само отсъствие на горепосочените признаци и наличие на някои по-сериозни проблеми.
Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението; депресията, неврозите, тревожността и страховете, комплексите и др.
Това не са заболявания на психиката, а по-скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики. Първата е обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията му с другите хора. Втората е субективна: човек с психични проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите си и действията си, безпокойство за бъдещето.
Една от основните причини за поява на менталните разстройства, е все по-динамичният начин на живот, съпроводен с високи нива на стрес в ежедневието, както и особеностите, свързани с начина на живот. Други фактори, които оказват негативно влияние са социално-икономическите аспекти, генетичната предразположеност, културните фактори и други.
Всекидневните проблеми вземат своето, изтощават енергията ни и ни пречат да покажем максимума, на който сме способни . Междувременно физическото и психичното ни здраве минават на заден план, а това нерядко води до усложнения и сериозни проблеми. По принцип човешкият организъм може да се справи до известна степен със стреса, при определени обстоятелства той дори е полезен. Превръща се в проблем, тогава когато хората не му обръщат внимание и “пришпорват” нервната си система, без да спрат, за да си поемат дъх. Тялото и психиката се нуждаят от време, за да се възстановят от продължителния стрес и да се избегне тоталния срив.
В такива случаи се препоръчват различни техники за релаксация, медитация, автогенен тренинг, както и спорт, рационално хранене, повече движение сред природата, общуване с близките и др.
При по-продължително преживяване на душевен дискомфорт, не се колебайте да потърсите помощ от специалист (психолог, психотерапевт). Колкото по-рано го направите толкова по-бързо и лесно ще възстановите душевното си състояние. Нещо повече – специалистът може да ви научи как да се справяте с тъжните/тревожните мисли, с чувството за безнадеждност и ниска самооценка, как да противостоите на трудностите, да решавате своите проблеми, да понасяте загубите, които ви поднася съдбата.
Живейте разумно и се радвайте на живота, апелират по повод Световния ден на психичното здраве, специалистите от РЗИ-Ловеч.