Важно е да се изследва химичния състав на отделените конкременти. Разграничаването на типа им насочва към причината и помага да се изберат мерки срещу нови образувания в бъбреците.
Д-р Таня Василева, е специалист по вътрешни болести и нефрология към Отделение по нефрология и диализа при „МБАЛ Св. Панталеймон – Плевен“. С нея разговаряме за бъбречната калкулоза и причините за възникването й.
-Д-р Василева, често пъти бъбречните заболявания остават не диагностицирани. Кое е най-честото заболяване, което води пациентите при вас? Бъбречно каменната болест ли тя?
– Едни от най-често срещаните случаи в амбулаторната практика са пациентите с болки в кръста. При много от тях болката не е от бъбречен произход, а се установяват проблеми от страна на гръбначния стълб, наличие на дискови хернии. Броят на болните с нефролитиаза през последните години значително нараства. Съвременният начин на живот с повишен прием на натрий, въглехидрати и пурини, затлъстяването са важни фактори, увеличаващи честотата на уролитиазата, като модерните диети с повишен прием на животински белтъци, рафинирана захар и сол участват пряко в камъкообразуването.
Често пациентите ни идват късно, в стадий на ХБЗ /хронично бъбречно заболяване/, в който възможностите за консервативно лечение са изчерпани и се налага диализа или трансплантация. До този момент, те не са били диагностицирани, че имат проблем. Поради това трябва да се обърне внимание на профилактиката- ранно търсене на пациенти с нарушения на бъбречната функция. Така те ще започнат навременно лечение целящо да забави прогрсията на ХБЗ и необходимостта от диализно лечение. Достатъчно е да се проследяват два показателя – серумен креатинин и урина. Тези изследвания са достъпни и показват първите изяви на бъбречно увреждане. Факт е, че бъбречнокаменната болест в повечето случаи се диагностицира навреме, тъй-като се изявява клинично със силна болка, която кара пациента да търси лекарска помощ, докато артериалната хипертония и захарния диабет водят до бъбречно увреждане, което протича безсимптомно и често нарушенията на бъбречната функция се диагностицират твърде късно.
-Д-р Василева, какво трябва да знаят диабетиците в тази връзка?
-Захарният диабет е заболяване, което води до множество съдови усложнения, които засягат малките съдове (микроваскуларни), големите съдове (макроваскуларни) или и двете. Диабетната нефропатия представлява увреждане на бъбречните гломерули вследствие диабетна микроангиопатия (увреждане на малките съдове вследствие диабета), значително влошаващо качеството на живот на пациентите. За развитието и значение имат различни фактори като гликемичен контрол, контрол на съпътстващи заболявания като хипертония и дислипидемия, чести инфекции, генетичния фактор. Профилактиката и своевременното лечение на диабетната нефропатия са основни в грижата за диабетно болните пациенти и предпазват от достигане до терминална бъбречна недостатъчност. Диaбeтнaтa нeфpoпaтия мoжe дa възниĸнe пpи вcичĸи типoвe диaбeт. B peзyлтaт oт глoмepyлнoтo yвpeждaнe зaпoчвa зaгyбa нa бeлтъци c ypинaтa – пъpвoнaчaлнo e нaлицe миĸpoaлбyминypия (зaгyбa нa 30-300 мг/24 ч. пpoтeини в ypинaтa), нo c нaпpeдвaнe нa yвpeждaнeтo загубата на бeлтъĸ с ypинaтa нapaства, пoвишaвaт се и cтoйнocтитe нa aзoтнитe тeлa (ypeя и ĸpeaтинин) в cepyмa и ce paзвивa xpoничнa бъбpeчнa нeдocтaтъчнocт. Само в ранните стадии на заболяването е възможно забавяне и спиране на неговата прогресия. Микроалбуминурията е най-ранният лабораторен белег. Затова тя трябва активно да се търси и проследява. Търсене на микроалбуминурия при пациентите със захарен диабет тип I, трябва да започне след петата година от началото на диабета, а при пациенти със захарен диабет II тип, още при откриването на диабета.
-Нека се върнем на темата за бъбречно каменната болест. Има ли признаци, които могат да ни наведат на мисълта, че страдаме от нея?
– Обикновено формирането на камъни в бъбреците не е съпроводено със симптоми. При съмнение за бъбречно-каменна болест диагнозата се поставя с лабораторни и образни изследвания, които обикновено се комбинират. Силната болка в кръста или хълбока (бъбречна криза) е най-характерният симптом за уролитиаза. Тя е пулсираща, коликообразна, не отслабва при раздвижване, разпространява се към долната част на корема, слабините и вътрешната част на бедрото. Болката при бъбречна криза често е придружена от гадене и повръщане, наличие на кръв в урината, често и затруднено уриниране, болка при уриниране. При наличие на инфекция може да има мътна или лошо миришеща урина, втрисане и фебрилитет. Клиничната картината е разнообразна при пациентите. Ако имат оплаквания от болка, макар и слаба в областта на кръста, която не се влияе от физическа активност или от положението на тялото, ако забележат промяна в цвета на урината или чести уроинфекции, е добре да потърсят консултация с нефролог.
– Д-р Василева, в забързаното ежедневие често пъти забравяме да пием вода. Това сред предпоставките за бъбречна калкулоза ли е?
– Да. Общите препоръки за всички видове конкременти включват повишен прием на течности, което би забавило нарастването на камъка или би намалило рецидивите. Повишеният прием на вода намалява риска от уролитиаза чрез намаляване на свръхнасищането на урината. Ограничаването на безалкохолните газирани напитки и заместването им с вода също намалява риска от литогенеза. Бирата съдържа малко оксалати, но е източник на пурини, които повишават риска от уратна литиаза. Уместно е приемът на течности е да е над 2-2,5л. дн, а диурезата да е над 2 л. При уратни камъни се препоръчват алкални води – Хисар, Горна баня, Девин. За фосфатните камъни е подходяща водата от Михалково и изворна вода от Девин. При оксалатните камъни видът на водата е без значение, важно е количеството. Здравите хора, които искат да правят профилактика срещу камъни в бъбреците е добре да пият главно чешмяна, изворна или трапезна вода. Минералната вода се препоръчва по-рядко. Силно минерализирани води трябва да се консумират максимум 1 месец. Слабо минерализираните води са подподящи за постоянна консумация.
– Приема на кафе рано сутрин уврежда ли бъбреците?
– Умерената консумация на кафе няма вредно въздействие върху бъбреците. Консумацията му трябва да се ограничи при оксалатна литиаза. Също така трябва да се има в предвид, че то има диуретично действие, и повишава екскрецията на калций с урината.
– Какви са видовете контременти, които се образуват?
– Според съдържанието на калций бъбречните конкременти се разделят на: калций-съдържащи / калциеви оксалати и фосфати / и несъдържащи калций / магнезиево-амониеви фосфати, съдържащи пикочна киселина и нейните соли и по-редките цистинови, ксантинови и холестеролови /. Най-чести са калций-съдържащите конкременти.
Важно е да се определи химичния състав на отделеният конкремент и да се проведат някои метаболитни изследвания, които дават информация за причината за образуване на този вид камък. Повлиявайки причината чрез медикаменти и подходящ диетичен режим целим да се предотвратят рецидивите. Без лечение уролитиазата е хронично заболяване с честота на рецидивите повече от 50% за 10 годишен период.
-Какво бихте ни посъветвали, за да се предпазим от бъбречно каменна болест?
-За предпазване от камъни в бъбреците или от повторната им поява е препоръчително спазването на някои правила. Добре е човек да приема повече течности – 2-2,5 литра вода за денонощие. При активно спортуване, горещо време, когато има по-обилно изпотяване, количеството трябва да е дори по-голямо до 3л. Основен показател за добрата хидратация е отделянето над 2 литра урина на ден. Това обаче не се отнася за пациенти с отоци, бъбречна или сърдечна недостатъчност. Друг важен фактор за профилактика на това заболяване е диетичният режим. Диетата следва да е индивидуализирана, съобразно метаболитните нарушения, начин на живот и хранителните навици на пациента. Уместно е тя да е богата на зеленчуци и фибри с нормален внос на калций- 1000-1200мг. дневно, при ограничен прием на сол-3-5 г./24ч. Повишеният внос на сол повишава калциурията, намалява цитратурията и повишава риска от натриево-уратна кристализация. Препоръчва се ограничен прием на животински белтъци -0,8-1г/кг.т/дн. Също така трябва да се ограничат храните, съдържащи захар (сладкишите). Препоръчва се нискомаслена и нискокалорична диета, умерен прием и баланс на всички групи храни, без прекомерна консумация на определен тип. Много добре се отразява двигателната активност и постигането на оптимално телесно тегло.