Медиците на 99 % научиха урока си. Искам да благодаря на колегите от всички специалности, които се включиха и помагаха, буквално принудени от срещата със злото да сменят работните си места
Д-р Снежанка Иванковска е специалист по вътрешни болести и пулмология към Клиника по пневмология и фтизиатрия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен, както и към МЦ – Долна Митрополия, където има амбулаторна практика. Наскоро тя участва в дискусия, която се проведе в зала Амброаз Паре на ТЕЛЕЦ при МУ-Плевен. Организатор беше Фондация „Съвременна плевенска медия“ , която проведе третия от поредицата дебати по европейски проект, на който е координатор. Проектът е „Да управляваме COVID кризата с грижа, разум, ценности, единство, солидарност“. Нека припомним, че в Плевен и Габрово, на 8 март 2020 г. бяха открити първите пациенти в страната заразени с Ковид 19. С д-р Иванковска, разговаряме за това дали си взехме поука от няколкото вълни, които преминаха и станахме ли по-отговорни пациенти.
-Д-р Иванковска, върнете се няколко години назад и ни разкажете, как Вие лекарите се справихте в тази необичайна ситуация, пред която бяхте поставени на 8 март 2020г.?
– Въпросът изисква изключително дълъг отговор. Като лекар клиницист мога да кажа, че първите случаи в страната бяха в Плевен и Габрово. При нас пациентите бяха настанени за лечение в Клиниката по пневмология и фтизиатрия. Ние очаквахме нещо подобно да връхлети България, защото до нас достигаше постоянно информация от Китай и Италия. Първите случаи съвпаднаха със зимният сезон, в който зачестяват респираторните и най-вече грипните усложнения. Като пулмолози, ние всяка зима затягаме редиците и очакваме грипната вълна. До клиниката пристигат пациентите с усложнения- сериозните пневмонии или вторични инфекции. Обикновено грипната инфекция се посреща първо от общопрактикуващите лекари и спешните отделения. За това и ние имахме някаква готовност, как да действаме при вирусни инфекции. Както всички в България, с известна доза скептицизъм гледахме на вируса. Тук отварям една скоба и искам да кажа, че Клиниката по пневмология и фтизиатрия и отделението за Интензивна терапия през последните години по време на грипните вълни преживя сериозни моменти. При нас се лекуваха пациенти с тежки инфекции, пневмонии, вторични инфекции, тежки дихателни недостатъчности. Всичко това по време на грипна вълна продължава една -две седмици, или най-много месец. Периодът е декември, януари, февруари, а една година усложнения имаше и през март. В клиниката през 2009г. преживяхме и свинският грип, който също беше голямо изпитание за нас, но се справихме. В медицината никога 1+1 не е 2. Колкото и статистиката да показва, че се справяме, факт е и загубата на човешки животи. А те, те тежат повече. За това и ние бяхме готови да посрещнем вируса и усложненията му.
– С обявяването на извънредната епидемична обстановка заради Ковид пандемията, обществото осмисли ли опасността?
– Човек се учи с опита, но и от преживяното. Най-добрият учител е времето. Като медици 99% от нас си научиха урока. Тук визирам колеги от всички специалности – ендокринология, имунология, кардиология, пулмология, като и всички, които се включиха, и помагаха, буквално принудени от срещата със злото да сменят работните си места. Те влязоха в Ковид отделения, да се срещнат с непозната за тях патология, каквато е респираторната. Влязоха много УНГ-лекари, хирурзи, имунолози, дерматолози и други. Сега и тук е момента да им кажем едно „Голямо благодаря!“. Като нация обаче бих казала, че Ковид кризата отвори големи пробойни и дефицити в характера ни. Годините криза се отразиха на българите. Видяхме все по-малко съпричастност, доброта и вяра в народа ни. Трябва да призная, че в началото, когато ни връхлетя кризата, а тя не беше тежка, ние бяхме с надеждата, че това е пробуждане. Но когато нещата се усложниха, отделенията се напълниха, започнаха да липсват места в болниците и дойде смъртта. Слава Богу, тази толкова тежко вървяща държава, подсигури медикаменти за лечението на пациентите. Страхът за собствения живот направи хората егоисти. Ковид кризата откри пробойни и дефицити в характера на българите, които може би сме пропускали, а са били факт. Горещо се надявам, че излизайки от тази тежка криза, всеки от нас е научил по нещо. Не ни е нужен голям урок, малко ни е необходимо, за да си вярваме и помагаме повече, и да сме по-добри.
– Какво бихте пожелали на плевенчани? От няколко години грипните вируси са примесени и с Ковид. Какъв е лекарският ви съвет?
– Горещо се надявам, че за близо две години хората научиха основните правила за профилактика и основните хигиенни навици. Появата на респираторни симптоми в обкръжението им, на работни места, или в къщи, задължава да спазваме дистанция и да се носят маски. Прости правила, които са помагали на света над 2000 години. От друга страна, е добре да се комуникира с личните лекари, когато има здравословни проблеми. Позволете си самолечение през първите 24 часа, с овладяване на температура и отпадналост, но не повече. Плевен, все пак е медицински град и е богат на лекари. Ние сме един от най-големите университетски центрове по медицина в страната. Достъпът до лекар е осигурен. Телемедицината набра голяма скорост през Ковид кризата и всеки има на кого да се обади, и потърси помощ. Не на последно място е ваксината, с която разполага светът. Тя е от времето, когато Едуард Дженър, открива първата ваксина, която е ликвидирала вариолата. Светът има полезен ход, който се нарича ваксина. Това е най-добрата профилактика – ваксинирайте се, но разумно. Уведомете, ако имате симптоми, не прибързвайте, но пътят минава през ваксината. За което и да е заболяване, ние трябва да сме благодарни, че имаме ваксини и то от над 200 години. Те позволиха от света да изчезнат заболявания като детски паралич, вариола, коклюш, както и да се решат големи проблеми на заразната патология.