За да не се стига до подагрозни кризи, е добре да се спазва балансиран хранителен режим и да се избягва тъмният алкохол, съветва ревматологът
Подаграта е заболяване, което се проявява с остри ставни кризи и е резултат от отлагането на кристали от мононатриев урат в околоставните меки тъкани и костите. Предшества се от повишение на пикочната киселина в кръвта /хиперурикемия/. Нормалните стойности при мъжете са до 416 µmol/l и до 354 µmol/l за жените. Когато са завишени, говорим за т.нар. хиперурикемия. Как да се предпазим и какво да правим, ако ние или наш близък страда от заболяването разговаряме с д-р Нели Йовкова, специалист по ревматология в Клиника по ревматология при МБАЛ „Св.Панталеймон – Плевен“.
– Д-р Йовкова, подаграта е едно от най-разпространените ревматологични заболявания при мъжете. Какво я провокира?
– Подаграта е болест на сития и застоял живот. За появата на болестта имат значение, както фамилните навици за хранене и битуване, така и наследствеността. Към подагра са склонни преди всичко мъже на възраст 35-50 г., консумиращи много месо, животински мазнини, дреболии, алкохол. Преяждането и препиването са обичайният провокиращ фактор. Липсата на движение и физически натоварвания също са благоприятни условия за нарушаване на метаболитните процеси. Но кризата може да е и в следствие на физическо усилие с обилно изпотяване, понякога – и силен стрес. Стойностите на пикочната киселина и уратите в кръвта, и отделителната система се влияят и от състоянието на нервите и психиката.
– Защо наричат подаграта ,,Царската болест“?
– Още Гален, описва същността на болестта, като резултат от разгулен живот. Известна е още като ,,болестта на богатите“ или ,,болестта на обилната трапеза“, именно защото от подагра са боледували хора, които са можели да си позволят честа консумация на месо, дреболии и алкохол. Да се разболее човек от подагра си е било едва ли не престижно. Това означавало, че пациентът не е случаен човек – може да си позволи да ходи на лов, да гуляе, редовно да преяжда и да препива. Едни от най-великите умове на човечеството са били застигнати от „болестта на обилната трапеза“ – Ахил, Едип, Александър Македонски, руският цар Петър Първи, Микеланджело, Пушкин, Дарвин и много други.
– Вярно ли е, че има и жени, които страдат от подагра?
– При жените заболяването се среща по-рядко, поради наличието на полови хормони – естрогените. Затова при тях пикочната киселина може да започне да се натрупва в по-големи количества чак в периода на менопаузата. Все пак е възможно от подагра да боледуват и жени в репродуктивна възраст, и това са основно тези със застоял начин на живот и наднормено телесно тегло.
-Какви са основните причини за поява на болестта?
-Заболяването подагра е в пряка зависимост от стойностите на пикочната киселина в кръвта. Високите нива на пикочната киселина в кръвта/хиперурикемия/, се дължат на два основни фактора – повишената и продукция в организма или нарушената й екскреция от бъбреците с урината. В първият случай ензимен дефект, не разгражда пълноценно пурините и допуска натрупването на пикочна киселина в организма. Чрез консумация на храни, богати на пурини – месо, животински мазнини, дреболии, алкохол се увеличава значително стойността на пикочната киселина в кръвта. Нарушената екскреция на пикочна киселина се среща при пациенти с намалена бъбречна функция. Хиперурикемия се наблюдава често при пациенти с метаболитен синдром – това са хора, страдащи от затлъстяване, диабет, артериална хипертония, дислипидемия, приемащи диуретици, като редовна терапия. Повишена пикочна киселина в кръвта се среща и при пациенти с псориазис, както и с някои видове карцином.
-Как протича подаграта?
-Подагра е заболяване, което се проявява с остри ставни кризи и е резултат от отлагането на кристали от мононатриев урат в околоставните меки тъкани и костите. Проявява се с внезапна силна болка и зачервяване в някоя става – най-често палец на крака, но може да засегне и всяка друга става – коляно, лакът, китка, малките стави на ръцете. Като усложнение и форма на хронифициране на заболяването на по-късен етап е образуването на тофуси с карфиолоподобна структура по лицето, ушите или други участъци на меките тъкани. Още един симптом е постоянната болка в поясната област, която е свързана със затруднената работа на бъбреците, включително до образуване на уратни камъни. При лабораторен анализ в урината се открива белтък, а кръвта съдържа повишено количество пикочна киселина.
-Как се потвърждава диагнозата?
-Характерната клинична картина – наличие на остра ставна криза, съчетано с повишени стойности на серумна пикочна киселина дава основание да се мисли за диагнозата подагра. Пункция на болната става и ехография могат да потвърдят наличие или отсъствие на кристали от пикочна киселина. Важно е да се знае, че наличието на хиперурикемия не е равнозначно на болестта подагра. В действителност високите нива на пикочната киселина са основен рисков фактор за отключването на такава, но от значение са още и генетични и външни фактори.
-Д-р Йовкова, има ли сезонност при заболяването?
-Най-много пациенти с подагрозен пристъп в кабинета обикновено идват след големи празници. Обяснението е в диетичната грешка – традиционно консумацията на много месо и алкохол. Най-често това се случва след Коледно – Новогодишните трапези, както и след Гергьовден, има обостряне на заболяването.
– Какво бихте посъветвали пациентите, които имат подагра, за да не се стига до кризи?
– Съветът ми към всички пациенти, е да се стараят да спазват правилен хранително-диетичен режим, като избягват консумация на червено месо, тлъста риба, пушените продукти и карантиите, но и средиземноморската кухня. Трябва да избягват и приемът на алкохол, особено на бира. Колкото е по-тъмен алкохолът, толкова е по-вреден. Уместен е приемът на алкална вода /Горнобанска, Хисарска/ -по 2-3 литра на ден. Така телесните течности се алкализират и пикочната киселина се неутрализира, овладява се опасността от образуване и отлагане на кристали. Физическият режим трябва да е умерен и да не води до пренатоварване на ставите или обилно потене. Важно за заболяването е и съчетанието на правилен хранително-диетичен и двигателен режим.