Наблюдава се сериозно подобряване на резултатите от цялостното лечение на заболяването, което е на първо място по честота у нас и в световен мащаб
Д-р Мартин Караманлиев е специалист по онкологична хирургия в Клиниката по онкологична и роботизирана хирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен. Той е възпитаник на МУ-Плевен, завършил е с пълно отличие и е носител на наградата „Златен Хипократ“. Специализирал е лапароскопска хирургия в Дънди, Шотландия. Има няколко проведени обучения в Китай, Нидерландия, Ирландия, Германия и др. Интересите му са в областта на лапароскопско и работизирано лечение на тумори на дебело черво и ректум, на рак на гърдата, както и лапароскопска хирургия при общохирургични заболявания. С д-р Карамнлиев, разговаряме за рака на гърдата, за профилактиката и лечението на коварното заболяване.

– .Д-р Караманлиев, каква е актуалната статистика и кои са рисковите групи, които най-често се диагностицират с карцином на млечната жлеза?
-Рака на гърдата е тема, която трябва постоянно да бъде на фокус. Това е социално значимо заболяване, което обхваща голям процент от населението. Най-честото онкологично заболяване, което се отрива при жените е. Според данни от Националния раков регистър от 2015 г., той засяга около 26% от всички злокачествени заболявания при жените, или всека четвърта пациентка с карцином, който откриваме е с рак на гърдата. Групата от пациенти е голяма и ние трябва да ги лекуваме по адекватен и сигурен за тях начин. Световната статистика сочи подобни проценти, както в страната ни при рака на гърдата. Дори, когато са съпоставени пациенти – мъже и жени, се оказва, че той отново е на първо място от всички онкологични заболявания. Важно е, да се отбележи, че рака на гърдата се среща и при мъже макар да представлява само 1% от всички случаи на рак на гърдата. .


– Кои са основните рискови фактори за възникване на рака на гърдата?
– Те са проучени много добре и в момента има нови направления по които се работи. Важно е, да се каже, че те се делят на коригируеми и некоригируеми. Тази сентенция е важна, когато се работи и в онкологията, и в хирургията. Усилията ни трябва да са насочени, към неща, които могат да се променят. Непроменливите фактори при рака на гърдата са разбира се – пола, тъй като възниква по-често при жени след 55 години. Факт е и тенденция да се открива при все по-млади пациентки, което е неблагоприятно. Сред некоригируемите за момента рискови фактори е и генетичната предизпозиция, фамилна обремененост с рак на гърдата или яйчника и висока плътност на паренхима на гърдата. . Важно е, да коригираме нещата, за които имаме възможност, а именно тютюнопушенето, ниската физическа активност, затлъстяването и консумацията на алкохол. Това е актуално за всички онкологични заболявания и ние може да влияем на факторите. Друга важна стъпка е редовно проследяване на доброкачествените образувания на гърдата, тъй като те се т.нар. преканцерози. Също тяка всяка една операция на гърдата значително повишава риска от развитие на рак на млечната жлеза в по-късен етап на живота. Тук е нашето място и роля – много точно да преценим, кога една жена трябва да се подложи на интервенция и кога не.
В графата рискови фактори също попадат ранно менархе, по-късно настъпване на менопауза, липса на бременност или такава след 30-годишна възраст и липса на кърмене. Към нови аспекти свързани с повишен риск от рак на гърдата също се включват ниски нива на витамин D, експозиция на светлина през нощните часове, експозиция на някой храни козметика и пластмаси.
– Какви са основните видове рак на гърдата?
– Когато се спомене диагнозата рак на гърдата най-често се има предвид инвазивен карцином. Най-честите варианти са лобуларен и дуктален карцицом. Първият произлиза от клетките, които са във млечната жлеза и произвеждат нейния секрет, а вторият тип произлизат от каналчетата им. Срещат се и други видове карциноми, които обикновено са с по-агресивен ход и по-лоша прогноза.
-Колко са стадиите при заболяването рак на гърдата?
-Както и при другите онкологични заболявания стадиите са четири. Първият стадии е при ранни карциноми, а когато се заговори за четвърти, това означава, че са налични и далечни разсейки. Важно е, да се отбележи, че всяко заболяване открито навреме и в начална форма е лечимо. Така е и при рака на гърдата. За това усилията ни на нас лекарите, но и на обществото трябва да са насочени към ранното откриване на заболяването, здравната профилактика и здравната култура на населението.
–Съществуват ли симптоми, които могат да ни наведат на мисълта, че страдаме от рак на гърдата?
-Има симптоми. Нека започнем с препоръката на Световната здравна организация /СЗО/. Тя е всички жени веднъж месечно да се самоизследват. Най-добрият период за това е няколко дни след месечния цикъл. Тогава тъканта /паренхима/ на гърдата е най-мек и ако има бучки, то лесно биха се открили. Самоизследването е добре да се прави след душ, да се опипат гърдите и подмишниците, за да усетят дамите има ли някакви бучки. Другото, за което трябва да се наблюдават жените е асиметрия в гърдите, изтичане на секрет от нея или хлътване на зърното.
–Д-р Караманлиев, има ли определена възраст, на която трябва да се направи първият мамологичен преглед?
-Има изисквания, които са по световните и български стандарти. Важното за рака на гърдата е, че трябва да има скриногова програма. Проблемът е нашумял и то от години, тъй като в България такава липсва. Хубаво е, че се вече се правят първи стъпки в националния раков план. Препоръките за първият преглед включващ мамография е на 40 годишна възраст при жени, които са с нисък и среден риск от развитие на рак на гърдата. Това е методът, който е доказано, че е ефективен, евтин и се прилага по стандарт в скрининговата програма. Пациентите могат да започнат да посещават специалист от 20-25 годишна възраст. Тогава се извършва стандартен клиничен преглед и ехография на млечна жлеза, тъй като има препоръка да не се прилага мамография на жени под 40 години, освен при индикации. Причината за това е, че облъчването също може да повиши риска от развитие на карцином на млечната жлеза. След 40 години – препоръката е на 1-2 години да се прави профилактично мамографско изследване.

–Какви са другите методи за диагностика на заболяването?
-Важно при поставянето на диагноза рак на гърдата е да се знае, че тя се поставя само след хистологично изследване. За да се случи това нещо златният стандарт, който трябва да се прилага при над 95% от случаите е дебелоиглена (tru-cut, щанц) биопсия. Със специален механизъм, който прилича на игла се вземат парченца от съмнителният участък на млечната жлеза и се изследват. Тук е добре да се отбележи, че това, което се правеше преди години, когато се открие формация на гърдата – тя да се отстрани и след това да се изпрати материал за изследване, вече не се препоръчва и почти не трябва да се прилага. Не се прави поради факта, че голяма част от пациентите с рак на гърдата подлежат на т.нар. неоадювантна терапия (терапия преди оперативното лечение). За да знаем кои пациентки ще имат предимство и ще се повилият от този вид лечение, ние трябва да сме наясно с биологията на карцинома, за да може да приложим адекватното лечение. За улеснение на пациентите наскоро направихме здраввообразователна брошура, в която те могат да прочетат и намерят полезни съвети за заболяването.

Тя е достъпна и онлайн и може да се види и прочете повече информация на: https://oncosurgery.bg/images/pdf/1669985526997571.pdf