Първият номер, с който съм завършил МУ-Плевен, винаги ме е задължавал да съм отличник в обучението и професията
Д-р Димитър Раданов, е дългогодишен хирург във Военна болница Плевен. Той е първият студент по медицина завършил МУ-Плевен, под факултетен номер 001. За избора да бъдеш не само лекар, но и военен лекар разговаряме с полковникът от запаса д-р Димитър Раданов.
-Полк. д-р Раданов, вие сте първият студент завършил преди години медицина във ВМИ-Плевен. Какви са спомените ви от тогава?
-Кандидатствах в Пловдив, приеха ме в София, но започнах обучението си в Плевен, защото беше административно решено всички приети медицина в София, Пловдив и Варна да се прехвърлят в Плевен, поради откриването на медицински факултет там. Презаписването ми стана от майка ми тъй като аз все още отбивах редовната военна служба. Така че случайния ми подарък от съдбата, постави траен отпечатък върху бъдещото ми развитие. След войниклъка директно започнах да уча медицина. През цялото време този номер 1, ме задължаваше да бъда първи във всичко. Не мога сам да кажа, колко съм успял, но хората които ме познават ще кажат.
– Има ли конкретен повод, защо избрахте специалността медицина? Кой запали във вас любовта към хирургията?
– Когато бях в 6 клас в Плевен, получих апендикуларна криза и ме докараха тук във Военна болница, тъй като баща ми беше военен. Лекарите ме оперираха с местна анестезия, толкова ме боля по време на интервенцията. Спомням си, че с хирурзите много си говорехме. Така реших, че това нещо е за мен и ще трябва да стана хирург, за да мога да причинявам колкото е възможно по-малко болка на пациентите си. Това е конкретното ми решение да уча медицина, а и да специализирам хирургия. Към хирургията също така ме насочи моят асистент – сега проф. Ковачев и лека му пръст- проф. Баев, който показваше, с каква лекота може да се работи хирургия. Те са пример за мен и се опитах да следвам завета им – да бъда точен, да щадя болните, и да направя максималното за тях. Когато се захванеш с болен, то трябва да излекуваш всичките му болести, за да си сигурен, че след като излезе от болница, човекът няма да има проблеми. Това е бил и девизът ми през годините.
– Как се реализирахте в професията си?
– Първоначално бях лекар в танковия батальон в школата в Плевен, след това работех, като клиничен ординатор в Пирогов и ВМА-София, след което бях година хирург в Шумен, а после се върнах в Плевен. През това време в края на един дълъг период на работа във Военна болница отидох на мисия в Камбоджа, завърших езикова академия в САЩ в Сан Антонио. Завърших курс за напреднали медицински офицери и станах началник на Военна болница -Плевен, в продължение на 7,5 години. В последствие бях началник на отдел за Бързо реагиране, в последствие продължих да ходя на мисии зад граница. Имам три мисии – в Афганистан, в Камбоджа и една в Мали. От 2015-16 г., вече работя само като лекар хирург в отделение по хирургия във ББАЛ-Плевен при ВМА-София.
– Какво е мнението ви за настоящето развитие на университета в момента?
– МУ-Плевен е процъфтяващо учебно заведение, което от един факултет по медицина, вече има четири факултета и медицински колеж. Обучението в него е на много високо ниво и това го доказват множеството чуждестранни студени, които идват и учат тук. Смятам, че университета се развива в правилна посока. Адмирирам постиженията му и съм се гордял с тях, защото аз съм и първият, който го е завършил. Винаги съм канен на мероприятия, юбилей, награждаван съм с плакети. За това искам да остана, колко се може по-дълго на работа, за да съм свидетел на развитието и прогреса на висшето училище.
– Какво бихте пожелали на академичното ръководство на МУ-Плевен в навечерието на 50-годишния юбилей на висшето училище?
– Бих им пожелал да останат такива, каквито са и ги помня. Да спазват заветите, на които са ни учили. Да гледат на болния, като на болен, а не като на приносител на допълнителни финансови ресурси. Нека разширяват дейността, да прилагат и в бъдеще новите технологии, и никога да не забравят лекарската клетва, която са положили.