Добре е да се знае, че настъпи ли инфаркт най-често пациента изпитва болка, тежест или стягане в гърдите. Ако то продължава повече от 20 минути и не отшумява, задължително е да се потърси лекарска помощ
Д-р Бойко Кузманов е специалист по инвазивна кардиология с 14 годишен опит в тази област. Освен лечение на коронарните съдове има опит в ендоваскуларното лечение на артерии на долни крайници, на каротидни артерии. Също така има опит и в областта на инвазивната неврология-лечение на мозъчни аневризми, както и други сърдечносъдови заболявания. От година и половина, той е началник на Отделение по Инвазивна кардиология към Клиника по Кардиология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен. Днес в Световният ден на сърцето, с него разговаряме за сърдечно-съдовите заболявания и кога трябва да се приложи инвазивно кардиологично лечение.
- Д-р Кузманов, от година и половина работите в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ и сте началник на Отделение по Инвазивна кардиология. Колко пациенти са преминали от тогава до сега през него?
- Около 2000 пациента са преминали през отделението, като те са предимно хора с коронарна болест на сърцето, но има и пациенти на Съдова хирургия, както и пациенти със стенози на каротидните артерии. За сега все още с ръководството на болницата и Клиниката по неврохирургия работим, за да се разкрие и отделение за интервенционално лечение на мозъчни аневризми. От скоро се разкри и Отделение по Кардиостимулация, в което се поставят и проследяват пациенти с пейсмейкъри. Лекуваме пациенти със всякаква коронарна патология, както и такива със стабилна ангина пекторис, така и хора с остър коронарен синдром- нестабилна ангина и остър миокарден инфаркт.
- Какво трябва да се знаят близките и пациентите, които са застрашени от инфаркт? Какви са първите стъпки, които е задължително да се направят?
- Симптомите на миокардния инфаркт най-често са болка, тежест или стягане в гърдите, което продължава повече от 20 минути и не отшумява. Най-често тази болка освен в гърдите, може да е и в долната челюст, в рамената, отзад в гърба, лява ръка, а понякога и в двете ръце. Възможно е и да се локализира болка високо в епигастриума. Болка, локализирана на тези места е сигнал, че има проблем. Пациентите най-често не й обръщат внимание, а в последствие се оказват с миокарден инфаркт. От тук и забавяне в диагностиката и лечение на болестта, и това често може да е инвалидизиращо и фатално. Често симптомите са придружени и с вегетативна симптоматика, някои имат изпотяване, гадене, повръщане, други губят съзнание. При появата на тези симптоми е задължително да се потърси лекарска помощ, да се звънне на 112, за да отиде екип на мястото, да се направи ЕКГ, а след това да се започне лечението. Не трябва да се изчаква и да се прилагат обезболяващи медикаменти от типа на аналгин, диклофенак или други нестероидни противовъзпалителни. Единственото, което би могло да помогне в тази ситуация, е да се сдъвче аспирин. Но е задължително пациента най-бързо да се транспортира до болница, в която да се започне лечение.
- Д-р Кузманов, както при пациентите с инсулт има златен прозорец, в който те трябва да се транспортират до болница, има ли такъв период и за хората, при които е настъпил инфаркт на миокарда?
- Да. Това е т.нар. златен час, в който пациентът трябва да бъде транспортиран в болница, за да се започне интервенционално лечение- перкутанна ангиопластика, което е златен стандарт в лечението на острите коронарни синдроми. Тогава възстановяването на пациента е много бързо и почти не остават увреждания върху миокарда. Много рядко се случва това, защото има известно забавяне от страна на пациента, както и от екипите на спешна помощ, които все пак имат техническо време за транспорт. Няма как да се телепортира пациентът до спешното отделение. Ефикасно и с ниска смъртност за болния е хоспитализирането му в болница до 6 -я час от началото на симптомите. До 12 -я час от настъпването на инфаркта повечето от пациентите също имат полза от интервенционално лечение, а след 12-я час, ефикасността на лечението е по-ниска. Ако пациентите постъпят късно, след 24-я час, с прояви на остра сърдечна недостатъчност, белодробен оток, шок или ритъмно-проводни нарушения, също не ги оставяме без интервенционално лечение, защото то е от голямо значение за стабилизиране на болния.
- Какво се случва след 24 час от прилагането на интервенционално лечение?
- Има няколко проучвания, които доказват, че при стабилни пациенти идващи късно, след 24-я час от началото на симптомите с напълно запушена артерия, ако се опитаме да я реканализираме /отворим/ прогнозата на пациента, не само че не се подобрява, а се влошава. Повишава се смъртността, както и вероятността от механични усложнения на миокардния инфаркт. В тези случаи пациента е показан за коронарография, за оценка на коронарното кръвообръщение, но внимателно трябва да бъдат преценени индикациите за реваскуларизация. Сложно е, в зависимост от клиничната картина, от това дали са засегнати други съдове. Възможно е да се пристъпи, но много внимателно трябва да се прецизира. Нека обобщя, че лечението е най-ефикасно при пациентите до 6 час от настъпване на инцидента, а до 12 час, също има полза за пациентите. От идващите по-късно, голяма част от тях се възстановяват, но степента на възстановяване на исхемичната тъкан е по-ниска.
- Какъв е съветът Ви, към пациентите и близките им?
- Да не чакат при болка в областта на гръдния кош, която продължава повече от 15-20 минути. Дори и при болка в епигастриума, схващане и изтръпване на двете ръце, на долната челюст, в гърба и плешките, особено, ако те са придружени с недостиг на въздух-задължително да потърсят лекарска помощ. Изчаквайки симптомите да отшумят, идват на 2-3 ден, когато не може да се направи почти нищо.
- Има ли сезонност при инфарктите?
- Оказва се, че няма кой знае, каква закономерност. От опит съм забелязал, че най-често се стига до инциденти след големи празници. Също промените на времето оказват влияние-от топло към студено, или обратното.
- Д-р Кузманов, напоследък се заговори за т.нар. метод ТАВИ. Какво представлява той?
- Това е перкутанна имплантация на аортни клапни протези- т.нар. ТАВИ. Това е метод, който се прилага при много възрастни и увредени пациенти, като не се извършва стандартна кардиохирургична операция, защото тя е високорискова и опасна за тях. Подхожда се, чрез имплантиране на изкуствена аортна клапа перкутанно. Прави се най-често през артерия на крака или малка операция на върха на сърцето или през други магистрални артерии – артерия субклавия например. Най-често това се прилага през феморалната артерия, като с катетър се доставя, до мястото където е аортната клапа, която предварително се унищожава /дилатира се/ с балон, след което се имплантира изкуствената клапна протеза. Пациентите след тази интервенция получават нова клапа и се нуждаят от поддържащо медикаментозно лечение в бъдеще. Много щадящ метод е при определена група пациенти с висок риск в сравнение със стандартната кардиохирургична намеса.