Медицинският университет в Плевен продължава развитието си, а надеждата е, че през 2024 година ще е факт и първият прием на студенти по ветеринарна медицина
В началото на май се навършва една година от избора на проф. д-р Добромир Димитров за ректор на МУ-Плевен. Пред най-младия ректор на плевенския университет не бяха малко изпитанията и трудностите, с които се наложи да се справят той и ръководството на висшето училище. Каква е равносметката за изминалата година може да прочетете в интервюто с проф. д-р Димитров.
– Проф. Димитров, в началото на май се навършва една година от избора ви за ректор на МУ-Плевен. Какво успяхте да постигнете с екипа Ви и какво не успяхте да реализирате?
– Беше една бурна година. Съвпадна с политическата криза в страната, с две служебни правителства и едва след това избрано редовно такова. Всичко това се отрази на политиката ни за развитие, промени и иновации в университета. На първо място, успяхме да осъществим един изключително плавен преход между старото и новото ръководство. Този тип приемственост бяхме заложили в кампанията ми за ректор. Вече имаме нови ръководства на четирите факултета, зам.-ректори по основните направления на дейност, нов председател и състав на контролния съвет, както и омбудсман на университета. Успяхме да се справим и с няколко Ковид вълни в учебната дейност и онлайн обучението. През настоящата година нямахме проблеми произтичащи от Ковид пандемията и занятията ни бяха повече присъствени. За щастие, не се наложи извънредно прекъсване на учебния процес и преминаване онлайн. Успяхме да се справим и с извънредната ситуация, предизвикана от пожара на 29 септември 2021 г., когато изгоря част от покрива на Ректората. До декември месец, той беше покрит на 100 %, което ни костваше огромен човешки и финансов ресурс. Тук трябва да кажа, че все още се водят следствени действия, а застрахователната щета не е изплатена, тъй като трябва да излезе решение и да е приключило досъдебното производство. Успяхме да направим и присъствени конференции, което не се беше случвало от доста време. Възстановяваме традицията за провеждане на Деня на народите, който се ортганизира на 13 май тази година. Може да анонсирам, че гости за празника ще са рок група „Остава“, което е много хубава новина и за жителите на града. Форумът тази година ще е в центъра на Плевен, на площад „Възраждане“ и е час от програмата за празника на града. Съорганизатор е Община Плевен, а Денят на народите е събитие, с което се надяваме да зарадваме плевенчани и гостите на града за Празника на Плевен.
През изминалата година успяхме да осъществим трансформации на някои от учебните планове и промени в правилниците свързани с това в посока на развитие на университета. От научноизследователска гледна точка имаме няколко спечелени проекта – международни и национални. Успяхме да открием Центъра за компетентност „Леонардо да Винчи“. Повишихме международно видимата научна продукция на университета с 10% спрямо предходната година. По тези добри показатели нашият университет е включен като бенефициент в плана за възстановяване и устойчивост на страната, което е огромен позитив. Не на последно място ще кажа, че през тази една година се роди и идеята за изграждане на пети факултет и и разкриване на специалност по ветеринарна медицина.
– На какъв етап е реализацията на проекта за факултета по ветеринарна медицина?
– Все още сме на етап стратегия, подготовка, обсъждане, сгради, необходимост от стопанства, обучителни бази, тесни контакти с ветеринарни лекари, както и преподаватели по ветеринарна медицина, които са ни консултанти. Преподаването по ветеринарна медицина е много по-различно от това в хуманната медицина. Имаме пресечни точки, но те не са толкова много. Бих казал, че сме харесали поземлен имот, който бихме искали да закупим от Община Плевен, но все още нещата малко се бавят, тъй като възникват проблематични казуси. В същото време много добре вървим в преговорите с Община Пордим, като там искаме да изградим стопанство и учебен корпус, който ще стъпи на бившия селскостопански институт „Д-р Едуард Хаскел“. Плевенчаните и жителитете на Пордим, познават тази сграда, като сградата на д-р Хаскел. И имено това е идеята ни, там да е един от учебните корпуси, тъй като Пордим е в непосредствена близост до Плевен. Искаме да изградим и още едно помощно стопанство, което да е база за обучения и да е на територията на Община Левски. Така че все още сглобяваме цялостната концепция изграждане на факултета по ветеринарна медицина. Хубаво е, че министър Денков, както и целият екип на Министерството на образованието и науката, ни подкрепят. Нещата са в ход, но е необходимо време. Целта ни е през 2024 г. да е първият прием на студенти във факултета по ветеринарна медицина. Доста е работата, която трябва са се свърши до тогава, но ще се справим.
– Наскоро се откри Центъра за компетентности „Леонардо да Винчи“. Какво ще е бъдещото му развитие?
– Работи се интензивно, като финалният етап на проекта е декември 2023 г. и имаме още 1,5 година до приключване на научноизследователската работа по него. Имаме много задължения по сключване на договори с бизнеса, като целта е да се изгради работещ триъгълник на знанието – взаимосвързаност между иновации, научни изследвания и бизнес. Целта е да се изгради пълноценна и ползотворна комуникация между висшето образование, научноизследователската дейност и бизнеса. Очакваме до месеци да дойде и предложението от страна на държавата, какво ще е продължението в етап 2, за развитието на центровете за компетентност. Става въпрос за допълнителното им финансиране, както и за комерсиализацията на научните изследвания и резултати, така да се каже. Това ще е голямото предизвикателство за нас, защото досега сме правили чиста наука, чиста изследователска дейност, която има приложен характер. Сега идеята е заедно с бизнеса да създадем полезни модели и патенти, които да послужат за приложение в реална здравна среда.
– В хода на откриването на Центъра за компетентности беше показан модел на сърце. Означава ли това, че т.нар. биопринтиране ще дава възможност да се развива и трансплантологията?
– Това са далечните цели, поне след десет години да може да се заместват органи. Ние като начало сме си поставили по-постижими цели, да принтираме кожа и хрущял, които са по-лесни за изпълнение. Сложно е за реализиране, но е постижимо, като тези модели ще се тестват върху опитни животни. Но наистина далечната цел е такъв тип органи да могат да бъдат биопринтирани, за да служат в областта на трансплантологията, там където няма възможност за трансплантация от донори, това да се осъществи с биопринтирани модели.
– Как стои на картата на висшите медицински училища плевенският университет?
– Изключително стабилно стоим на картата. Причината, поради която бяхме включени в плана за устойчивост и възстановяване на страната е, че сме класирани от научноизследователска гледна точка на девето място от 29 висши учебни заведения. За това бяхме включени, като училище с потенциал да стане изследователски университет. Влязохме също така през 2021 г. в топ 10 на висшите училища с най-много цитирания в международната база данни. Съвместно с останалите медицински университети в страната, смея да твърдя, сме каймака на висшите училища от гледна точка на успешното чуждоезиковото обучение на студенти. Даваме сериозен пример за това на останалите висши училища в България. И нека не забравяме факта, че МУ-Плевен още през 1997 г. е първият университет у нас, в който се обучават чуждестранни студенти.
– В активна кандидатстудентска кампания сте. Повишава ли се интересът на студентите към Медицински университет-Плевен? Избират ли се по-често и останалите медицински специалности, или медицината си остава приоритет за кандидатите?
– Трябва да кажа, че отново се очертава една рекордна кандидатстудентска кампания. През миналата година имахме рекорден брои кандидат-студенти, като тази година на предварителния изпит броят им е още по-голям. Успяхме да направим и четири изключителни като качество динамични видеа, за нуждите на кандидатстудентската кампания, които се използват за привличане на бъдещи студенти.
Може да се каже, че пандемията от Ковид повлия на българското общество да повярва в лекарската професия, направи я още по-търсена и предпочитана. Времето ще покаже дали кандидатите, които сме приели са по-успешни от предишните поколения. Остават проблематични бакалавърските специалности, като медицинска сестра и акушерка, за които има все по-малко кандидати, не само при нас, но и в страната. Знаете, че проблемът със заплащането след завършването им е доста сериозен. Обществото и кандидат-студентите осъзнават, че тези професии са нископлатени и това ги прави не особено търсени и предпочитани. Затова е време държавата да се намеси и да направи защитени специалностите медицинска сестра и акушерка, както и тези професии. Съотношението, което имаме като кандидатстудентски места за прием в момента е 1:0,9 спрямо медицината, а трябва да е 2:1 в полза на медицинските сестри и акушерките. Това означава, че ние сме много далече от тези цифри и ще влезем в сериозна кадрова криза, ако не се вземат бързи мерки и направят спешни промени. Виждате, че въпреки големият прием за специалност медицина през последните 10 години, все още не може да се компенсира липсата на достатъчен брой завършващи лекари от края на 90-те години и началото на 20 век.
– В последно време се заговори за специалността парамедицина, каквито в страната ни официално не се обучават в медицинските университети. В Плевен, има ли готовност да започне подобно обучение, ако се направят промени на държавно ниво?
–Да, темата е много актуална. Нужна е промяна в обучението за парамедици, като то трябва да е в образователна степен „Професионален бакалавър“. Към момента, парамедици се обучават в центрове за професионални обучения, което преминава в рамките на 6-9 месеца. Тук става дума за тригодишно обучение в медицински университет и се надяваме с корекцията на бюджет 2022 г. държавата да предвиди бройки допълнително за парамедици. Това, което е интересно е, че МУ-Плевен, подписа договор с ВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия и обучението по парамедицина ще е съвместно с тях. Те ще се подготвят и за транспорт на хора с хеликоптери, което ще направи специалността доста търсена. Наскоро стана ясно, че в страната ще се закупят медицински хеликоптери, като първите пристигат след три години. За това ние трябва да имаме подготвени специалисти, които да работят във въздушното пространство, а не само в наземното транспортиране. Съвместно с ген. Радойски, ректор на ВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, взехме това решение за съвместно обучение на парамедици.
–Какво бихте си пожелали в бъдеще в личен и професионален план?
– Пожелавам си здраве, както и да останем разумни и спокойни в тези кризисни месеци, които предстоят, за да може да следваме приоритетите, които сме начертали. Когато има здраве, разум и себераздаване, всичко се постига.
