Системата в момента е свещена връзка между лекар-пациент, категоричен е д-р Борис Таблов
Единствената част от здравеопазването в България, в която се проведе някаква ефективна реформа е доболничната помощ. Точно там сега се замислят промени, които по мое мнение са пълно безумие. Благодарение на майка ми – все още активно работещ ОПЛ, в системата с 40 годишен опит имам известни наблюдение за случващото се там още от годините преди промените. За мен в тази система има една свещена връзка и това е лекар-пациент, е написа, като коментар в профила си във социална мрежа д-р Борис Таблов. Той е трето поколение лекар, в момента работи, като анестезиолог в болницата Нойрупин, Германия.
„Точно разкъсването на тази връзка е акцент на замислената реформа и според мен я обрича не само на провал, а ще предизвика много силен хаос в и без това задъханото ни здравеопазване.
Няколко въпроса, които ме занимават?
– Защо трябва да сме оптимисти и да смятаме, че замислените електронни досиета ще проработят от раз. Лично аз смятам, че системата ще дава дълго време дефекти, а въвеждането на тези досиета е основен аргумент в обсъжданията на замислените промени.
– Какво се случва с хронично болните и с техните месечни рецепти. С децата, с други специфични групи, при които познаването на състоянието на пациента и изграденото доверие към даден лекар е от съществена важност?
– Защо се смята, че ще отнема по-малко време на лекар, който не познава пациентите влизащи в кабинета му да попълни документацията в сравнение с такъв, който знае всичко с години назад?
– Как точно си го представя някой обслужването на пациентите след края на работния ден на ОПЛ. Всички пациенти – спешни и други в спешните отделения? В държава, в която няма планове за нищо, а съвсем скоро жена почина на входа на подобно отделение заради липса на адекватен триаж.
– Как точно се смята, че хора като майка ми, която е в пенсионна възраст ще тръгне да се адаптира към поредна безумна промяна?
Това са само част от въпросите, които ме занимават и се надявам да не си ги задавам само аз.
В системата има адски много проблеми, но аз лично силно се съмнявам, че това е пътят за решаването им.
– Кадровата криза е огромна и трябва да се мисли как специалността да се направи атрактивна. На лекарите в доболничната помощ трябва да се даде възможност да работят повече медицина и по-малко административна работа. Със замислените промени има голям риск възрастните колеги в нея просто да спрат работа, а те носят огромната част от тежестта.
– Бедна страна като България не може да си позволи лукса да харчи 70% за болнично здравеопазване. Точно обратното – трябва да положи усилия да изтегли акцента към доболничната помощ с добри профилактични програми, такива за ранна диагностика, с критерии за добра медицинска практика, с възможност личните лекари много по-активно да лекуват пациентите си, с редовни обучения и добро заплащане. Вместо това се замисля реформа, която на практика ще унищожи и малкото добро работещо.
– Без да претендирам за задълбочени познания, не знам, в коя държава има добре функционираща система по модела, който се обсъжда при нас. Ако наистина това е така и ще сме пионери мога само да кажа, че съм огромен скептик.
Не на последно място – много по-лесно е да счупиш нещо работещо, но да го върнеш след това в старият му вид е мисия невъзможна.
Мислете с главите си, господа управляващи!