Ако на детето ви му предстои операция най-вероятно изпитвате страх и притеснение заради упойката, казва д-л Александър Серафимов, който е анестезиолог в МБАЛ „Бургасмед“-Бургас. Настоящата статията цели да информира родителите за същността на анестезията при предстоящата операция на детето им. Анестезиологията при деца е обособен клон към общата анестезиология, който разглежда особеностите на анестезията в детска възраст. Това разграничаване се налага, поради редица анатомични, физиологични, фармакологични, психологични и др. особености при децата в сравнение с възрастните пациенти. Добре е да се знае, че детският организъм не е умалено копие на възрастния.
Анестезия – означава обезчувствяване, или загуба на всякакви видове чувствителност, включително тази за болка. Медикаментите, с които се постига това, се наричат анестетици. Анестезиологът е лекаря, отговорен за благополучието на детето ви и обикновено е непознатият зад маската. Той ще е неотлъчно до детето от началото до края на операцията и ще следи дишането, кръвното налягане, сърдечната честота, и други жизнено важни функции. Срещата с него за първи път най-често е в деня преди планираната операция. На своята преданестезиологична визита, той ще се запознае с Вас и детето, ще осъществи обстоен преглед и ще се запознае с документацията и изследванията.
Факт е, че децата без значение на каква възраст са, се страхуват от болницата и подхождат негативно. Те са още по-объркани и изплашени, когато им предстои операция. Представата им за престоя в болница обикновено е по-страшна от реалността. В тази връзка е много важна психологическата подготовка на децата от родителите. Малчуганите трябва знаят, че ще постъпят в болницата, че ще им предстои операция и да получат минимална информация за предстоящата интервенция.
Доста автори подчертават, че подготвените деца (тези, които имат реална представа за това какво ще се случи в болницата) са:
• по-контактни с персонала и по-спокойни
• по-рядко повръщат след операцията
• по-рано се раздвижват и започват да се хранят
• боли ги по-малко и изискват по-малко болкоуспокояващи
• следоперативно имат по-малко промени в поведението
И за да подготвите детето си, е добре първо да подготвите себе си.
Разговорът с анестезиолога и хирурга за същността на операцията, и нейната продължителност, за това кога да започне подготовката на детето, какви очаквания да имате след операцията, ще ви подготви.
Добре е да останете спокойни!
Факт е, че децата копират поведението на родителите си и ако вие се издадете за страховете и безпокойствието си, то и детето ще бъде неспокойно. Ако имате нужда от психолог, не се колебайте да го потърсите.
Какво следва след това?
След постъпване в болницата ще бъдат направени необходимите кръвни изследвания на детето. Дежурната сестра ще постави интравенозна канюла (абокат), най-често на гърба на неговата ръка. Важно е да знаете, че абокатът е напълно безвреден за здравето на детето и трябва да остане до напускането на болницата. По време на преданестезиологичната консултация ще ви зададат въпроси за здравословното състояние на детето. Сред тях ще са получавало ли е то досега анестезия и имало ли е някакви проблеми, наличие на алергии, хронични заболявания, болести в семейството и др., след което трябва да подпишете информирано съгласие за анестезия. Ако имате въпроси, можете да ги зададете към анестезиолога.
Важно е да се знае, че приемът на твърда храна се спира 8 часа преди операцията. Ако тя е планирана за следобедните часова, би могло да се допусне прием на бистри течности сутринта. При по-малките деца не бива да се дава твърда храна, както казахме 8 часа преди операцията, а хуманизирани млека 6 часа преди нея. При кърмене – 4 часа преди операцията и бистри течности 2 часа преди интервенцията. Според състоянието на детето, анестезиологът може да назначи вливания на водносолеви и водновъглехидратни разтвори. Дъвченето на дъвка не е препоръчително, защото повишава стомашната секреция, което може да компрометира анестезията. Затова не давайте дъвки на децата от деня преди операцията. В случай, че детето е приело твърди храни или небистри течности, операцията ще се отложи за 6-8 часа или за следващия ден.
Преди самата анестезия, детето ще бъде премедикирано. Думата премедикация означава даване на лекарства преди упойката. Такива са седативите, кортикостероидите, антиацидните препарати и др, чиято цел е да предотвратят нежелани реакции на организма в процеса на увода в анестезия. Използват се различни методи за въвеждането им – през устата, венозно, интрамускулно, ректално или инхалационно.
Анестезията бива обща и локорегионална и зависи от видът и обема на интервенцията, и от здравословното състояние на детето.
Педиатричните пациенти най-често постъпват за оперативно лечение в хирургични, УНГ или в отделения по ортопедия и травматология. В клиниките и отделенията по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) работят висококвалифицирани анестезиолози с дългогодишна практика и опит сред детската популация. Обикновено се използват всички видове анестезия. Преимуществено се ползват техниките на ларингеална маска, ендотрахеална интубация и маскова анестезия с изпаряеми анестетици. Както вече споменахме по-горе, по време на анестезията детето е в състояние на медикаментозно индуцирано безсъзнателно състояние, т.е. то спи и не изпитва никаква болка.
Най-честият въпрос, за който родителите търсят отговор е: Ще се събуди ли детето ми?
Рискът от животозастрашаващи усложнения е пряко свързан със здравословното състояние на детето. Той се оценява в точкова система и се класира в пет степени според състоянието на детето, отговора му към медикаментите (наличието на свръхчувствителност) и обема на хирургията. Децата със системни или хронични заболявания, както и тези, подложени на по-голяма хирургия, получават по висока точкова оценка и разбира се, имат по висок риск за усложнения от здравите деца, подложени на малки хирургични процедури. След края на интервенцията, се спира подаването на анестетици, след което следва и събуждане на детето. Нормално е то да бъде сънливо в следващите часове, тъй като е добре обезболено.
Не бива да се дава храна и течности на детето, докато това не бъде позволено от лекуващия лекар или медицинската сестра.
При съвременната анестезия сериозните усложнения са рядкост. Въпреки, че рискът не може да бъде избегнат напълно, съвременната медицинска апаратура, обучението и медикаментите направиха тази процедура по-сигурна в последните години. Повечето деца се събуждат и възстановяват бързо след анестезията. Някои от тях може да се оплакват от гадене, повръщане и болки в гърлото. Тези оплаквания обикновено продължават за кратко време и при нужда се прилагат лекарства. Вероятната възможност от усложнения, зависи от здравословното състояние на детето, вида и обема на операцията и анестезията, от която се нуждае.
Д-р Александър Серафимов е завършил медицина в МУ-Плевен, специалист е по анестезиология и интензивно лечение, също така е завършил и Обществено здраве и здравен мениджмънт. Работи в МБАЛ „Бургасмед“-Бургас. Преминал е редица курсове по анестезия и интензивно лечение в детска възраст, регионална аналгезия, ехография в ICU. Също така е със завършен курс за използване на ехографска техника при централна венозна катетеризация, както и диагностициране на мозъчна смърт, донорство, кондициониране на потенциален донор. Сред специализациите му са и управление на проекти от приоритета “Здраве“ на 7-ма Рамкова програма на Европейския съюз, курс “Глобално здраве“ по проект: „Равни възможности за здраве: действие за развитие“ на Европейската комисия. Научните му интереси са в областта на анестезия и интензивно лечение на пациенти с термични травми, анестезиология в детската възраст, регионална аналгезия и анестезия, хипербарна оксигенация, лечение на остра и хронична болка, нутритивен съпорт в интензивната медицина.