Продължете към съдържанието

​Д-р Виолета Рилчева: Мъжкият фактор е сред най-честите причини за стерилитет

Мъжкият фактор е сред най-често срещаните причини за стерилитет, като се приема, че дефекти на сперматозоидите водят от 30% до 50% от клиничните случаи на безплодие. Това казва д-р Виолета Рилчева, която е специалист по вътрешни болести, андрология и ендокринология към МЦ КИРМ “Св. Елисавета“ в Плевен.

Отклоненията в спермалните параметри, вкл. намалена концентрация на сперматозоидите, намалена подвижност и отклонения в спермалната морфологията, водят до намалена вероятност за забременяване по естествен път. Преди1992 г., тежките отклонения на спермалните параметри не са напълно преодолени от съвременните асистирани репродуктивни техники (AРT) за лечение на безплодие, като интраутеринна инсеминация (IUI) и конвенционалната процедура по ин витро оплождане (IVF).

Появата на интрацитоплазменото инжектиране на сперматозоиди (ICSI) през 1992 г. е революция в лечението на мъжкия стерилитет, позволяващо мъже само с единични живи сперматозоиди, независимо от другите параметри, да се превърнат в кандидати за лечение на стерилитета. Въпреки това, в много клиники, използвайки ICSI,успеваемостта на процедурите е под очакваната. Появяват се и първите съобщения за висока успеваемост на процедури с хирургично екстрахирани сперматозоиди, както и за липса на корелация между параметрите на конвенционалния семенен анализ и успеха на ICSI процедурите. Неуспешните ICSI цикли се превръщат в източник на научен дебат за специалистите по стерилитет.

В клиничната практика, етиологията на неуспешните ICSI циклисе свързва най-често с възрастта на партньорката, независимо от спермалните параметри. Поради това, на много двойки с неуспешно завършила AРT процедура се предлага донорство на яйцеклетки. Това решение често се основава на предположението, че инжектирането на сперматозоид в цитоплазмата на яйцеклетката осигурява необходимия принос на бащиния геном и пренебрегва възможността при изкуственото оплождане,по-специално ICSI, да възникне оплождане със сперматозоиди, които съдържат скрити ДНК аномалии. Този потенциален риск се очертава, когато се установява, че значителна част от безплодните мъже имат повишени нива на увреждане на спермалната ДНК. Освен това, данни от проучване със single cellsгел електрофореза (Comet анализ) показва, че „селекцията на сперматозоиди за ICSI по отношение на ДНК увреда е случайна“. Развитието на абнормни ембриони и бластоцисти е свързано с влошени спермални параметри. Оценка на спермалната ДНК фрагментация (DFI), чрез анализ на структурата на спермалния хроматин (SCSA), показва зависимост при бременност по естествен път и чрез АРТ. Пилотни проучвания показват, че високите нива на ДНК фрагментация (DFI>27%) намаляват фертилитета при пациенти, извършващи AРT, дори и при мъже с напълно нормални стандартни спермални параметри. Следователно, липсата на корелация между конвенционалните параметри на семенната течност и ДНК фрагментация, определя ДНК фрагментацията като потенциален източник на безплодие при нормозооспермични мъже и изисква допълнителна оценка на спермалната ДНК фрагментация при изследване на мъжки стерилитет.

При определяне диагностичната и прогностична роля на ДНК фрагментационния анализ, трябва да се изтъкне, че изследването има роля за оценка вероятността за настъпване на оплождане, качеството на ембрионите, имплантацията и развитието на бременността при пациенти, извършващи АРТ процедури.

Съществуват редица доказателства в подкрепа на въздействието на ДНК фрагментацията на сперматозоидите върху предимплантационното и постимплантационното ембрионално развитие. Липсата на публикувани, статистически валидирани, клинични проучвания на стерилитета при големи групи АРТ пациенти, прави клиничното приложение на тези данни изключително трудно. Това налага детайлно изучаване на корелацията между фрагментацията на спермалната ДНК (чрез изследване структурата на спермалния хроматин) и оплождането, ембрионалното развитие, процента имплантации и бременност след конвенционалната IVF,IVF с ICSI, IUI и бременност по естествен път.