В бъдеще анестезиологът мечтае да напише роман за случилото се в българското здравеопазване, след годините на прехода
– Д-р Таблов, книгата „Мигове“, която написахте и наскоро излезе от печат първата ви ли е?
– Да.
-Какво ви подтикна да я напишете?
– Вероятно и аз като много други пишещи съм имал потребност да разкажа истории, които са ме докоснали силно. Докато пишех първите, дори не съм си и помислял, че някога ще ги видя отпечатани като книга, пишех ги по скоро за себе си. С времето, споделяйки ги с близки до мен хора, събирайки позитивна обратна връзка се зароди и идеята за нещо по-голямо.
– В нея се преплитат съдбите на различни лекари, това истински истории ли са?
– Медицинските истории в разказите са провокирани от случки и теми от професионалното ми ежедневие на лекар. Историите са измислени, но емоциите, които са провокирали в мен са съвсем реални.
– В „Мигове“, има ли разкази, които са от практика ви?
– Да, има. Произшествието е история за български пациент, който попадна в болницата, в която работя в Германия, в чието лечение лично съм участвал и с който имам контакт и до ден днешен.
– Имате ли проект за нова книга? /Ако е да, каква ще е темата й/?
– Имам амбициозната литературна мечта да напиша роман за случилото се в българското здравеопазване след годините на прехода. Като част от лекарски род и като трето поколение лекар успях да наблюдавам от първо лице процесите. Давам си сметка, че предизвикателството е много голямо, но се надявам да реализирам тази своя мечта някой ден.
– Няма как да не попитам и за Коронавируса. Вие сте от хората, които се сблъскаха с най-тежките случаи в реанимационните клиники. Според вас, светът и обществото взеха ли си поука от изминалите две години?
– Най-важното след всяка криза според мен са уроците, които научаваме. Живеейки в сянката на този вирус почти две години ще е изключително тъжно ако нищо не сме научили. Убеден съм, че разумните и прагматични общества с времето ще направят адекватен анализ и ще се поучат от грешките си, за да ги избегнат в бъдеще. За България съм по скоро скептик. Темата се политизира твърде много, човешкият живот не е основен приоритет на обществото ни, а дори отношението ни към ваксинирането ясно отразява настройката на хората. Трябва да призная, че това ме натъжава най-вече заради лекомислието, с което отричаме очевидни истини, залагайки на конспиративни теории и съмнителни капацитети.
– Д-р Таблов, кажете ни каква е разликата от това, което се случваше при вас в Германия и реалността в България, относно вирусът?
– В първата година на кризата не мисля, че имаше особена разлика по отношение на медицинската част. Основната разлика вероятно беше в начина, по който се спазват мерките в Германия и в България. Немците са известни със своята дисциплина и отново имах възможност да се убедя в това. С появата на ваксините разликата се оформи ясно – процентът на ваксинирани в Германия, е много по-голям и това веднага се почувства и при в интензивните отделения. Докато при първите вълни положението беше драматично – нямаше ден, в който да не отчитахме поредният смъртен случай, в момента е изключителна рядкост, въпреки доста по-големия брой заразени, нещо което в България не се случи. Не случайно заемаме едно от водещите места по смъртност, което е много тъжно, защото част от нея беше предотвратима.
– Мислите ли, че с поредната вълна от Омикрон, за която твърдят, че отминава, Коронавирусът ще се превърне в сезонен грип, както се предполага?
– По скоро силно се надявам да е така, защото обществата се умориха от темата Коронавирус.
– Какво бихте пожелали да ви се случи в краткосрочно бъдеще?
– Да спре безумната война в Украйна. Последните две години и началото на тази ни дадоха възможност да преосмислим живота си. Надявам се да намерим начин да станем по-добри!